Кръвни групи

Кръвни групи
Откиването на основните кръвни групи у човека, направено от Ландщайнер в началото на миналия век, поставя на научна основа възможността за преливане на кръв между отделни индивиди и същевременно даде първото доказателство за съществуването на груповоспецифични антигени ( алоантитени) в клетките на човешкия организъм.
Понастоящем е установено наличието на повече от 70 антигена в мембраната на човешките еритроцити, които се обединяват в 14 антигенни системи. Тук ще бъдат разгледани само АВО и Rh системите, които имат основно зцначение.
Необходимостта да се знае кръвногруповата принадлежност на даден индивид по отношение наличието или отсъствието на антигени от системата АВО и Rh се определя от обстоятелството, че в плазмата могат да се срещнат антитела спрямо тях, които имат достатъчно висока концентрация (титър) за предизвикване на аглутинация на еритроцитите при преливане групово несъвместима кръв. Поради това антигените в еритроцитите се наричат аглутиногени, а антителата в плазмата – аглутинини.

Система АВО

Тя е открита още в 1901 г. от Ландщайнер, според който наличието или липсата в мембраната на еритроцитите на двата аглутиногена на системата – аглутиноген А и аглутиноген В, разделя хората на 4 основни кръвни групи: А, В, АВ и О. Специфичните за тях аглутинини, които се намират в кръвната плазма, са аглутинин α (анти-А) и аглутинин β (анти-В).
Възможните комбинации на аглутиноген в еритроцитите и аглутинини в плазмата при кръвните групи от системата АВО са следните:


Кръвна група В еритроцитите В плазмата

А (β) Аглутиноген А Аглутинин β
В (α) Аглутиноген В Аглутинин α
АВ (о) Аглутиногени А и В Няма аглутинини α и β
О (α, β) Няма аглутиногени А и В аглутинини α и β

У хората аглутиноген А не е хомогенен, а се среща в няколко вариянта, от които по-важно значение при кръвопреливане имат вариантите А1 и А2. Затова в практиката се налага и тяхното определяне, въз основа на което кръвните групи на АВО системата стават шест: А1, А2, В, А1В, А2В и О.
След раждането почти няма аглутинини в плазмата. Производството им започва до 8-ия месец, а максимален титър достига през 8-10-та година. Произвеждат се антитела към антигените, които ги няма в собствените еритроцити. Продукцията на антитела се предизвиква от вещества, които постъпват с храната или се изработват от чревната микрофлора.
Определянето на кръвните групи се извършва по следните начини: 1.чрез известен серум се открива аглутиногенната принадлежност на изледваните еритроцити; 2.чрез познати тест- еритроцити се установява аглутининовата структура. Обикновено се извършват и двете проби.


1.Определяне на кръвните групи с тест серуми с познато аглутининово съдържание.
Използват се тест-серуми α от кръвна група В (α), β от група А (β) и α β от група О (α, β).
Във всяко от гнездата на тестовата плочка се поставят по една голяма капка от всеки серум. Взетата за изследване кръв се разрежда в 0.5-1.0 мл. физиологичен разтвор и към тест серумите се прибавя от така разредената кръв. Така определянето може да се извърши по-късно или повторно, а също така съотношението кръв/серум в трите капки е сравнително постоянно. Чрез стъклени пръчки се пренася кръв последователно във всяка капка серум. Не бива да се допуска пренасяне на серум от една капка в друга. След това с тестовата плочка се правят кръгови движения и се следи за появата на аглутинация. Тя се вижда като червени точици или по-големи частици(това са слепени еритроцити) на фона на напълно прозрачен и избистрен серум. За да се изключи аглутинация, трябва да се изчака най-малко 5 мин. Трябва да се внимава да не се приеме за аглутинация струпването на еритроцити в средата на капката. В този случай обаче розовият хомогенен цвят в цялата капка серум се запазва и при разклащане струпаните еритроцити се разнасят. При температура в помещението под 16єС определянето на кръвните групи не може да бъде сигурно, защото може да настъпи т.нар. студова аглутинация.
Отчитане на резултати при определяне на кръвната група с тест - серуми:
- При аглутинация с тест-серум от кръвна група В /алфа/ и О/алфа и бета/-кръвната група е А
- При аглутинация с тест-серум от кръвна група А /бета/ и О/алфа и бета/-кръвната група е В
- При аглутинация в трита тест-серума - кръвната група е АВ
- При липса на аглутинация в трите тест-серума - кръвната група е О


2. Определяне на кръвните групи с тест-еритроцити, т.е. с позната аглутинногенна принадлежност на еритроцитите.
Накапват се в две гнезда на тестовата плочка по една капка от непознатия серум на изследваното лице. Към едната капка се прибавят тест-еритроцити, съдържащи аглутиноген А, а към другата тест-еритроцити, съдържащи аглутиноген В. Ако настъпи настъпи аглутинация в капката, съдържаща тест-еритроцити В, следва че в серума се съдържат β аглутинини, следователно кръвната група е А (β). Ако настъпи аглутинация в капката, съдържаща тест-еритроцити А, следва че в серума се съдържат α аглутинини и следователно кръвната група е В

Кръвните групи от АВО-системата не са разпределени равномерно вчовещката популация.Даните за нашата страна показват следното разпределение:
Група О – 32.1%
Група А – 44.1% (над 80% в нея са от група А1)
Група В – 15.4%
Група АВ – 8.1%
Аглутиногените А и В са генетично определени и се унаследяват по строго определен начин. Освен в еритроцитите те се срещат и в клетките на много други тъкани. Унаследяването на способността за производство на аглутинините α и β се оспорва. Това се доказва от обстоятелството, че те се появяват в плазмата скоро след раждането, най-вероятно поради имунузиране с антигени, сходни с аглутиногените А и В.
Определянето на кръвно груповата принадлежностпо отношение на АВО-системата, заедно с тази на Rh-системата има важно значение преди всичко в случаите на кръвопреливане, при ноето определянето трябва да бъде извършено както на кръвта на дарителя (донора), така и на кръвта на приемателя (реципиента).
Освен едногрупово преливане, което е желателно да се прави при всички възможни случаи, понякога може да се прелее кръв и от друга кръвна група, при условие еритроцитите в нея да не се аглутинират от аглутинини в плазмата на приемателя. Съгласно това правило лицата от група О (α, β) са универсални дарители, защото в еритроцитите им няма аглутиногени А и В, а лицата от групата АВ са универсални приематели, защото в плазмата им няма аглутинини α и β.
Преливането на кръв от друга кръвна група се допуска в количество до 300 мл. и то с нисък титър. В този случай аглутинините на дарителясе разреждат от плазмата на приемателя и не могат да достигнат висока концентрация, за да предизвикат концентрация на еритроцитите на приемателя. При по-масивни кръвопреливания на кръв от друга кръвна група разреждането на вкарваните в кръвта аглутинини е недостатъчно и може да се получи аглутинация на еритроцитите на приемателя.
При преливане на групово несъвместима кръв аглутинацията на еритроцитите се последва от хемолиза и освободеният хемоглобин се филтрира в голямо количество през бъбречните гломерули. Това крие сериозна опасност от блокада на бъбречната функция и застрашава живота на болния.

Система Rh

Друга система от антигени в еритроцитната мембрана е тази на т.нар. Rh-фактор (резус-фактор). Тя е представена от множество антигени, от които най-важно значение за получаване на аглутинация при кръвопреливане има антиген D, се оказва, че около 85% от хората имат в еритроцитите си този (или сходен) антиген. По традиция те се означават като Rh (+) лица. Останалите, чиито еритроцити не се аглутинират от анти-D-серума, се означават като Rh (-) лица.
За разлика от АВО-системата при Rh-системата не се срещат естествени анти- Rh (анти D)- аглутинини в плазмата на Rh (-) индивиди. Такива могат да се образуват при преливане на Rh (+) или когато Rh (+) еритроцити от плода навлязат в циркулацията на Rh (-) майка. Такава Rh – несъвместимост между Rh (+) плод и Rh (-) майка се среща в около 10% от бременните. Преминаването на анти Rh антитела от имунизираната майка през плацентата предизвиква аглутинация и хемолиза на Rh (+)еритроци у плода. Тя бива различна по степен и се изявява главно под формата на т.нар. хемолитична жълтеница на новороденото или фетална еритробластоза. Опасността от подобно усложнение е минимална при първата Rh – несъвместима бременност, защото е установено, че навлизане на еритроцити от плода в майчината циркулация може да стане предимно в хода на раждането в резултат на разкъсването на съдовете на плацентата. Едва след това в имунизираната Rh (-) майка се получават анти- Rh-антитела, които при повторна бременност с Rh (+) плод са в състояние да предизвикват хемолиза на неговите еритроцити.
Понастоящем рискът от усложнения, дължащи се на Rh – несъвместимост, се свеждат до минимум чрез инжектиране на Rh (-) майка с висока доза на анти Rh (+) серум веднага след раждането, ако плодът е бил Rh (+). Изкуствено вкараният анти Rh серум неутрализира постъпилите при раждането Rh (+) еритроцити от плода и предотвратява имунизирането на майката от тях.
Определянето на Rh-груповата принадлежност е също задължително условие при кръвопреливане.
Правила при изследване на кръвни групи:
- Стандартните тест-серуми да бъдат с четлив етикет със запазена годност, бистри, прозрачни с висок аглутационин титър /до край на първата минута да дават аглутинация/
- Тест-серумите да се съхраняват в хладилник
- Плочките за изследване на кръвна група да са чисти
- Температурата на стаята да бъде от 18-20єС
- Да се спазва времето за отчитане 5-10 сек.
- Смесването на кръвта и серума да бъде в съотношение 1:10
- Кръвта да е поставена в сухо шише, което да е етикирано със стаята, леглото, трите имена на пациента
Източници на грешки при определяне на кръвните групи
Технически грешки
- Неправилно обозначение на тест-серумите, разменени или отлепени етикети
- Лошо почистени и подсушени плочки
- Неправилно накапване на тест-серумите
- Грешки в регистрацията
- Погрешно етикиране на шишето с кръвта от пациента
Грешки зависещи от биологичните свойства на кръвта
Лъжлива положителна реакция
- Псевдоаглутинация - неспецифична реакция, която не се дължи на присъствието на антитела. Псевдоаглутинацията изчезва след накапването на физиологичен разтвор. Дължи се на неспазване на съотношението серум-кръв; работа с прясна кръв, ускорено СУЕ.
- Атипична аглутинация - получава се при температура под 18єС
- Бактериална - замърсяване на серума
Лъжлива отрицателна реакция - дължи се на:
- Нисък титър и понижена активност на тест-серумите
- Висока температура -над 27єС

Кръвопреливане

Определение за кръвопреливане:
Хемотрансфузията е лечебен метод състоящ се в преливане на кръв и нейните съставки от здрав човек, наречен донор, на болен-реципиент.Действието на прелятата кръв:е заместително, стимулиращо, кръвоспиращо, антитоксично, общоукрепващо, имунобиологично.
Показания: Обща и хронична загуба на кръв; заболявания на кръвотворния апарат; интоксикации; изгаряния; новородени с хемолитична болест; изтощени болни-предоперативно
Противопоказания: ОССН; Бъбречна недостатъчност; Оток на белия дроб; Мозъчен оток; Хипертония; Остър хепатит; Активна форма на туберкулоза
Кръв и кръвни продукти се преливат от лекар само в здравно заведение. Лекарят е длъжен да информира болния за необходимостта от преливане на кръв, както и за евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят от извършването му. Преливането на кръв става само със съгласието на болния, а ако той е недееспособен със съгласието на неговия законен представител или попечител. Кръвта се прелива без съгласие на лицата по ал1, когато е невъзможно съгласието да се получи своевременно и неизвършването на кръвопреливането застрашава живота на болния.
Подготовка за преливане на кръв и кръвни съставки
На болния на който предстои кръвопреливане лекарят:
- снема анамнеза за минали кръвопреливания и дали са настъпили усложнения от тях
- контролира вземането на кръв за извършването на директната проба
- контролира правилното надписване на шишето с кръвта на пациента
- определя кръвната група на болния
- изпраща кръвната проба за имунохематологично изследване на кръвната група в кръвен център
- приема фиша с готовия резултат от изследване на кръвни групи
- при несъвместимост от получения резултат от изследване на кръвна група от него и от имунохематологичната лаборатория, изследването се повтаря
- искания за кръв и кръвни биопродукти се попълват от лекар в 3 екземпляра
- кръв и къвни продукти се получават само от медицински специалист срещу подпис

Биопродукти

Диагностиката и съхранението на кръв и нейните продукти се извършва в специализирани заведения по трансфозионна хематология, специални центрове и лаборатории при спазване на изискванията и установените стандарти.
Кръвните препарати прилагани за лечение са две основни групи: кръв и препарати получени от т.н.цяла кръв / еритроцитна маса, тромбоцитни и гранулоцитни концентрати и плазма /, и препарати получени от плазма.
Цяла кръв е кръвта взета от дарителя и смесена с подходящ консервиращ разтвор и антикоагулант, от която не е премахната нито една нейна съставка. Единица кръв е количество кръв взето еднократно от един дарител - в Европа около 400-450мл, в България - 300мл. Цялата кръв в зависимост от консерванта има срок на годност 21-35 дни. Кръвта се съхранява при температура 2-6є С. При тази температура кръвните клетки се запазват най-дълго и се спира разтежа на повече от микроорганизмите. Хематокритното число на кръвта е 0,35 - 0,40. По време на съхранение в първите 12-24 часа активността на някои от факторите на съсирването и на тромбоцитите, както и фагоцитната активност на гранулоцитите намаляват. На 24-тия час се губи 90% от активността на тромбоцитите и около 50% от фактор VIII.
Прясна кръв се нарича кръвта в първите часове след вземането или кръв съхранена 24-72 часа
Еритроцитен концентрат - получава се от цяла кръв,от която след спонтанна седименция или цендрофугиране се отделят 2/3 до 3/4 от плазмата. Получения клетъчен концентрат 200 – 275 мл, съдържа същото количество еритроцити, както и една единица цяла кръв, до 1/4 плазма и значително количество левкоцити и тромбоцити. Хематокритното число е 0,65 - 0,70. Срока на годност е от 14 - 35 дни. Еритроцитната маса се използва главно при лечение на болни с анемия. Предимството на еритроцитната маса пред цялата кръв е, че се използва в концентриран вид една съставка на кръвта.
Еритроцитна маса бедна на левкоцити - от цялата кръв са премахнати повече от 80% от левкоцитите. Тя се използва при болни, които имат антитела в серума си и с цел да се избегнат имунни нехемолитични фебрилни реакции.
Промити еритроцити - получават се чрез промиване с изотонични разтвори на NaCl и се премахват напълно плазмата, левкоцитите и тромбоцитите. Използва се до 3-тия час след приготвяне в противен случай лизира или може да настъпи бактериално замърсяване.
Замразени еритроцити - замразяват се при -80є С. След отделяне на плазмата към еритроцитите се добавя криопротектор. Размразяването става на водна баня при температура 37є С. След размразяване е годна до 3-тия час.
Неоцити - концентрат от млади клетки, използва се главно за лечение на Бета-таласемия.
Тромбоцитни концентрати - използват се за заместително лечение с тромбоцити, използва се прясна кръв, обогатена на тромбоцити плазма и тромбоцитни концентрати.
Обогатена на тромбоцити плазма - получава се от прясна кръв до 6-тия час.Плазмата и тромбоцитите се отделят след утаяването на еритроцити.
Тромбоцитни концентрати - получават се както обогатената на тромбоцити плазма, но количеството на плазмата е намалено. Недостиг на този метод е, че за да бъдат осигурени достатъчно количество тромбоцити за заместващо лечение на един болен, трябва да се смесят тромбоцити от няколко даритеря. Срокът на съхранение на тромбоцитния концентрат е 24 часа.
Гранулоцитен концентрат - получава се много трудно т.н. броят на гранулоцитите в
циркулиращата кръв е малък и отделянето е трудно. За да се увеличи добивът на гранулоцити, преди цитофореза на дарителите се дават кортикохормони, а по време на форезата се прилагат високомолекулни съединения. Гранулоцитния концентрат се съхранява до 24 часа при температура 20-24є С.
Плазмени биопрепарати
Човешката плазма е комплексен воден разтвор на белтъци, хормони, липиди, въглехидрати, соли и други вещества. Биопрепаратите които се получават от плазмата са четири основни групи: лечебни коагулационни препарати; протеиноплазни инхибитори;албумин и имуноглобулинови препарати.Недостатък на плазмата е,че понякога съдържа причинители на трансмисивни инфекци.Плазмата бива:
- прясна - получава се чрез отливане на плазмата от прясна кръв до 3-тия час от взимането
- нативна - съхранява се в течно състояние при 4є С до 24 час. Съдържа главно фибриноген и албумин. Не е вирусно инактивирана.
- прясно замразена - отделена до 3-6 часа след кръвовземането и замразена при температура -30є С. Съдържа всички коагулационни фактори, фибриноген, албумин и други имуноглобулини.
-прясно замразена и изсушена - замразена по описания начин и лиофилизирана за 1 седмица. Преди употреба се разтваря в апирогенна вода. Богата е на белтъци и е показана при остри нарушения в кръвосъсирването, хипопротеинемия, интоксикации за повишаване на коагулационно-осмотичното налягане на кръвта.
Подбор на кръв и кръвни продукти за кръвопреливане
На болния се прелива едногрупова цяла кръв или кръвни концентрати, подбрани от антигена на системата АВО и D антигена на Rh системата. Когато в серума на болния са доказани антиеритроцитни антитела с определена специфичност, кръвта за преливане не трябва да съдържа еритроцитен антиген, към който е насочено антитялото. При невъзможност да се определи антигенната формула на дарителските еритроцити или специфичността на антиеритроцитните антитела в серума на болния кръвта за преливане се подбира чрез разширени проби за съвместимост /обикновенно при болни с Бета-таласемия, Хемолитична анемия/. При установяване на антилевкоцитни и антитромбоцитни антитела в серума на болния се прелива обезлевкоцитен еритроцитен концентрат.
Когато се прелива плазма,подборът се извършва по кръвногрупова АВО принадлежност на приемателя. Плазма, получена от кръвна група АВ може да се прелива на всички приематели, независимо от кръвната група.
При болни с предшестващи кръвопреливания се извършва имунохематологично изслезване за наличие на антиеритроцитни антитела в серума на болния. При тях кръвта може да се подбере и на базата на разширени проби за съвместимост.
При застрашаващи живота състояния се допуска изследването на кръвната група на приемателя и подборът на кръвта за кръвопреливане се извършва само чрез изследване на АВО антигена с 2 различни серии тест серуми и директна проба за съвместимост
Задължения на лекаря преди кръвопреливане
- Лекарят сравнява името на болния с името изписано на фиша за кръвна група
- Сравнява кръвната група на болния с кръвната група на всеки сак, проверява срока на годност на кръвта, прави оглед на кръвта и цялостта на сака, при несъвпадение на някои от данните връща кръвта в кръвния център
- Изследва с тест серуми или моноклонални антитела: анти-А, анти-В, анти-АВ, кръвната група на болния и кръвта в сака
- Прави директна проба за съвместимост със серума на болния и кръвта от сака
- Контролира кръвта да се затопли до 37єС
- Попълва трансфузионния лист
Задължения на медицинската сестра преди , по време на и след кръвопреливане:
Задължения преди кръвопреливането:
- Подготвя всички необходими материали и принадлежности за определяне на кръвната група.
- Взема венозна кръв от пациента.
Определянето на кръвна група се извършва от лекар!
- Попълва фиш за имунохематологично изследване
- Етикира кръвта от болния и с попълнения фиш я изпраща в Хемотрансфузионния център
- Взема резултата от Хемотрансфузионния център

- Попълва искане на кръв,кръвни съставки или плазмени биопрепарати по назначение на лекаря в 3 екземпляра
- Взема лично искания кръвен продукт от Хемотрансфузионния център
-Обръща внимание на вида на продукта, количеството му, срока на годност, цялостта на сака, кръвната група и резус фактора
- Затопля кръвния продукт
- Подготвя всичко необходимо за индиректна проба
Извършва се от лекар!
- Подготовка за биологична проба
Извършва се от лекар!
- Включва банката с кръвния продукт, като в началото се въвеждат 20мл и се спира за 5 мин - биологична проба - при липса на оплаквания от страна на болния се продължана хемотрансфузията
Задължения на медицинската сестра по време на трансфузията и след приключването и:
- Наблюдение непрекъснато на пациента
- Запазване на плочката с определената кръвна група 12 часа след определянето и
- Запазва сака от кръвта 24 часа след кръвопреливането

Грешки при кръвопреливане

При лечение с кръв и кръвни биопрепарати могат да се появят различни по тежест реакции и усложнения. Те се дължат на имунологични различия между дарителя и приематела, на наличието на цитрат, на увеличено количество на К и Na йони и вазоактивни субстанции по време на съхранението на кръвта, на намаление нивото на факторите за кръвосъсирването, на циркулаторни промени и натрупване на желязо в тъканите, на заболяване на дарителя, на грешки при определяне на кръвната група или грешки при самото кръвопреливане.
Според времето на възникване на реакцията се делят на ранни и късни. Ранните се получават по време на кръвопреливането или няколко часа след него. Те се дължат на:
- Имунна несъвместимост между дарител и приемател. Към тях спадат: реакция между еритроцитен антиген на дарителя и антитела в серума на приемателя; усложнения дължащи се на антитела в серума на приемателя насочени срещу левкоцитните и тромбоцитните антигени на дарителя; усложнения дължащи се на белтъчна несъвместимост
- Лошо качество на прелетите кръв и кръвни съставки поради продължително и неправилно съхранение, бактериално замърсение, наличие на пирогенни вещества
- Сърдечни и белодробни усложнения поради неправилна преценка на обема на прелятата кръв и кръвни биопрепарати
- Нарушения в техниката на преливане
Късните усложнения се появяват от няколко дни до няколко месеца след преливането. Това са някои инфекции, пренесени от дарителя на приемателя като инфекциозен хепатит В, хепатит С, сифилис, токсоплазмоза, малария, цитомегаловирусна инфекция, СПИН, късна реакция поради алоимунизация. При многократни кръвопреливания се появяват прояви на хемосидероза. По тежест на протичане и прогноза усложненията могат да бъдат:
- Тежки, заплашващи живота-тежки извънсъдови и вътресъдови хемолитични реакции, дължащи се на антитела в серума на приемателя, насочени срещу еритроцитните антигени на дарителя; тежка ССН и белодробна недостатъчност; хепатит В; анафилактична реакция; бактериален шок - поради преливане на бактериално замърсена кръв; пренасяне на малария
- Тежки, но рядко заплашващи живота: хепатит С; тежка късна хемолитична реакция; промени в коагулацията като тромбоцитопения, дефицит на плазмени фактори на съсирването; ДИК; трансфузионна хемосидероза
- Реакции, които имат преходен характер - фебрилни реакции, алепгични, късни хемолитични поради имунизация към различни антигени на дарителя
Хемолиза
Хемолизата, дължаща се на преливане на несъвместима кръв по отношение на еритроцитните антигени е едно от най-сериозните усложнения, завършващи често пъти летално. В рутинната практика подборът на дарителска кръв се извършва по две кръвно групови систеви АВО и Rh. Кръвопреливането е имунологично съвместимо когато прилятите еритроцити са функционално годни и имат нормална прижевяемост в циркулацията. При хемолитична реакция имунният конфликт настъпва най-често, когато в серума на приемателя се съдържат спицефични антитела, насочени към антигените на донорските еритроцити.
В клиничната практика най-чести и често завършващи летално са реакциите при кръвопреливане на кръв несъвместима по антиген на системата АВО. Причина за това е, че наличието на анти - А и анти - В антитела в серума на всеки индиви. В първите 10 минути се разрушават около 90% от клетките.Сериозни последици може понякога да има преливането на кръв, несъвместима по отношение на подгрупите А1 и А2. Хемолитичните реакции могат да настъпят и при преливане на донорска кръв, която плазма съдържа естествени или имунни еритроцитнитела. Тежеста на реакцията в тези случаи се обуславя от количеството на прелятата кръв, активнотта на титъра на антителата и степента на анемизиране на болния.
За правилен терапевтичен подход при всяка следкръвопреливна реакция изключително важна е прецизната имунохематологична диагностика за доказване или отхвърляне на възможен имунен конфликт между дарител и приемател. Трябва да се има предвид че директната проба за съвместимост, извършена при летлото на болния има значение само за профилактика на АВО - имунния конфликт. Системното търсене и индификация на антитела в серума на болния, извършено успоредно с разширените проби за съвместимост, в повечето случаи гарантира избягване на тежките хемолитични реакции.
Клинични прояви при несъвместимо кръвопреливане са разнообразни. Още с вливане на първите 50мл болните се оплакват от болки в поясната област,тежест и болки в гърдите, задух, главоболие, шум в ушите. Появява се разтрисане и повишаване на температурата. Оплакванията може да изчезнат, без лечение, но по-често задухът се засилва, появява се цианоза, понижава се кръвното налягане. В 10-30% от случаите се появяват кръвоизливи по кожата и лиганиците. Късната хемолитична реакция рядко води до усложнеие и смърт. Клинично се установява трудно. Протичането и прогнозата на хемолитичните усложнения, зависят от тежестта на имунологичната реакция антиген-антитяло, обема на прелятата кръв, общото състояние на приемателя, ефективността на проведеното лечеие.
Усложнения от левкоцитна и тромбоцитна имунизация
Едни от най-често срещаните реакции при кръвопреливане свързани с хемолиза на еритроцитите е фебрилната. Тя се дължи на левкоаглутинини и 10% на антитела срещу гранулоцитни антигени. Най-чести са оплакванията от втрисане по време на или след преливането на кръв или клетъчни концентрати, които съдържат левкоцити. Температурата се повишава, появява се главоболие, тежест в гърдите. Температурата остава висока 2-6часа. Тежките реакции настъпват рано 10-15мин след започване на преливането и се характеризират с обща възбуда, зачервяване на лицето и задух.
Алергична реакция
При преливане на кръв и кръвни биопрепаратия в 1-3% от приемателите се наблюдават различни по тежест алергични реакции. В резултат на реакцията антиген-
антитяло настъпва освобождаване на хистамин. Няколко милилитра кръв, еритроцитна маса или плазмен биопрепарат са достатъчни за започване на реакция. Клиничните прояви възникват по време на преливането или няколко часа след това. Появява се зачервяване, сърбеж по кожата, уртикариален обрив, понякога разтрисане и висока температура. Тежките анафилактични реакции протичат бурно.
Бактериално замърсена кръв
При съвременните условия за стерилизация и контрол на материалите за вземане и обработване на кръвта замърсяването става чрез не добре почистена кожа на дарителя и ръцете на оператора, от микрофлората на въздуха и от дарители, които имат безсимптомно протичаща бактериемия. Висок риск от бактериално замърсяване и реакции има от кръв, която е съхранявана неправилно, а също така и от различни клетъчни препарати. Опастността при тях идва от начина на подготовката им и условията на съхранение. Значение има също така и намаляването на бактерицидните качества на кръвта с премахването на голяма част от плазмата .Най-тежките усложнения със смъртен изход за болните предизвикват G- бактериии от групата на E.coly, Aerobacter, Proteus, и психрофилни микроорганизми като Pseudomonas, Achromobacter, които се размножават при хладилна температура. Клинична проява на бактериален шок се появяват още по време на трансфузията. При масивно замърсяване е достатъчно вливане на 20-30мл кръв. Признаците са: силно втрисане, повишена температура, понижаване на кръвното налягане, обилна диария, мъчителни болки по мускулите и ставите. В началото кожата е суха и зачервена, след това побледнява и се покрива с хладна пот. В по-късните периоди може да се развие и остра бъбречна недостатъчност. Важно правило е кръвта след вземането и да бъде подтавена в хладилник при температура 2-6єС, по този начин се спира разтежът на по-голяма част от бактериите.
Пирогенни реакции
Честота на пирогенните реакции е 1,1% от всички трансфузионни фебрилни реакци. Причини за възникването им са пирогенните вещества в кръвните продукти. Те могат да бъдат от органичен и неорганичен произход. Пирогенни реакции могат да се явят и при преливане на гранулоцитни концентрати. Клиничните прояви са втрисане, повишена температура по време на преливането или 1 до 3 часа след него.
Преливане на неправилно съхранявана кръв
Тежки усложнения поради хемолиза на еритроцитите се наблюдават при преливане на кръв след срока на годност, на кръв престояла при температура по-ниска от 1єС или затоплена преди кръвопреливането при температура по-висока от 37-38єС. В последния случай реакцията е по-тежка, защото освен хемолиза на еритроцитите има и денатурация на белтъците. Клиничните прояви имат характера на хемолитични усложнения от имунен тип. Тежеста им зависи от степента на хемолизата.
Усложнения при масивни кръвопреливания
Под масивно кръвопреливане се разбира преливане за 24 часа на кръв в количество, по-голямо от половин-един обем от обема на циркулиращата кръв на болния. Усложненията са толкова по-чести, колкото по-голямо е количеството на прелятата кръв и колкото по-бързо се извършва трансфузията при бързо вливане на консервирана кръв 500-1000мл за 10-15мин, често се появяват оплаквания от прилошаване, задух, главоболие, изтръпване на крайниците, разтрисане. Температурата се повишава, сърдечната дейност става аритмична, кръвното налягане се понижава. Преливането на големи количества студена кръв предизмиква хипотермия. При заместване на 80% от обема на кръвта с консервирана кръв обикновенно се появяват
тромбоцитопения, дефицит на фактор V и VIII. За да се избегнат тези усложнения се изисква вливанията да се извършват, като се следят ЦВН, диурезата и количеството на кръвозагубата. Кръвта, която се прелива да не е съхранявана по-дълго от 3-5 дни и да бъде затоплена при температура 37єС. Бързото преливане на студена кръв се допуска само при особено тежки състояния, когато е необходимо да се възстанови ОЦК, като се вземат мерки болния да бъде добре затоплен. След приливането на всеки 1000мл кръв трябва да се преливат 10мл 10% калциен хлорид или калциев глюконат, за да се избегне хипокалиемията.
Белодробни усложнения при преливане на гранулоцитни концентрати
Те често се дължат на увеличение на ОЦК. Тежки реакции с поява на шоков бял дроб са наблюдавани при преливане на гранулоцитен концентрат на болни със сепсис. Тежка белодробна недостатъчност може да се получи при преливане на гранулоцитен концентрат на болни с левкоцитни антитела, които пречиняват вътресъдова агрегация на гранулоцитите с последващо емболизиране на съдовете. За избягване на усложненията са необходими добър имунологичен контрол на болните и подбор на дарители. Трябва да се преливат бавно и да не се прилагат при болни с белодробни изменения.
Усложнения свързани с нарушения на техниката на преливане на кръв
Рядко, но тежко усложнение при неспазване на техниката на преливане на кръв е въздушната емболия. Наблюдава се обикновенно при кръвопреливания, при които кръвта се прелива под налягане. При продължително оставен катетър във вената в и около него се образува съсирек, който частично или напълно го запушва. Опит да се възтанови проходимостта му чрез увеличаване на налягането в системата за преливане може да предизвика откъсване на тромба с последваща емболизация. При въздушна емболия клиничната картина е драматична. Появява се болка в гръден кош, кашлица и задух, югуларните вени изпъкват, силна цианоза и разтройство в дишането.
Посттрансфузионна хемосидероза
Болните които се лекуват с чести кръвопреливания получават голямо количество желязо, което не може да се отдели от организма.С преливане на единица кръв се внасят около 200-250мг желязо. Посттрансфузионната хемосидероза се проявява най-често с тъмна пигментация на кожата, хепатоспленомегалия, повишено ниво на серумно желязо.
Трансмисивни инфекции
С преливане на кръв и кръвни биопродукти може да се пренасят много инфекции от вирусен и бактериален произход. Основен проблем за реципиентите на кръв и кръвни продукти е хепатит С. Той е причина за около 90% от заболяванията от остър следтрансфузионен хепатит. При около 50% от болните заболяването хронифицира и кръвта им може да пренася инфекцията на други лица в продължение на години дори при липса на клинична симптоматика и при нормално нива на серумните аминотрансферази. За да не се разпространява инфекциите с хепатитни вируси и необходимо да се изследват всички дарители за наличие на маркери за хепатит В.
СПИН
СПИН е инфекциозно заболяване с първично увреждане на клетъчния имунитет, развитие на генерализирана лимфаденопатия, фебрилитет и на опортюнистични инфекции - паразитни, микробни, гъбни и вирусни и сарком на Калоши.
Сифилис
Пренасяне на инфекцията може да стане само при преливане на прясна кръв и пресни гранулоцитни и тромбоцитни препарати. Това се получава при вземане на кръв от дарител, който е в края на инкубационния период, но със спирохетемия или с първичен сифилис със или без сероконвенция.
Цитомегаловирусни инфекции / СМV /
Цитомегаловирусът като причинител на посттрансфузионни инфекции е открит с изясняване на причините за т.нар.посттрансфузионен синдром, характеризиращ се с фебрилитет, атипична лимфоцитоза и спленомегалия. СМV може да се пренася както с цяла кръв така и с кръвни фракции съдържащи левкоцити. Рискът от заразяване нараства пропорционално на количеството прелята кръв. Обезлевкоцетяването на кръвни биопрепарати намалява риска от пострансфузионно заразяване. Най-висок риск има при
преливане на гранулоцитни препарати.
Фебрилни реакции
Проявяват се с повишаване на температурата по време на преливането или непосредствено след него. Предполага се че се дължат на левко-тромбоцитната алоимунизация към наличните в биопрепаратите левкоцитни и тромбоцитни антитела или срещу някои други плазмени антигени. Срещат се най-вече при политрансфузирани болни.
Алергични реакции
Наблюдават се в около 5% от болните веднага след преливането на биопрепарата. Изявяват се с фебрилитет, главоболие, болки в гърдите и кръста, уртикария. Дължат се на алоимунизация срещу детерминантите на имуноглобулините от клас G.

Използвана литература

Лекции Кръв,кръвопреливане и грешки при кръвопреливания на Доц.Аврамова,Д-р Лисичков
www.paragraf.com
www.med.primasoft.bg
Учебник Съдебна медицина