УНГ

Синуити – остър, хроничен

Остър синуит – възпаление на лигавицата на околоносните кухини, предизвикано от вируси и бактерии. Те са 2 вида в зависимост от това от къде идва инфекцията:
Риногенен синуит – инфекцията идва от носа.
Клиника: затруднено носно дишане, висока темп., главоболие предимно сутрин, а към вечерта отшумява; тежест в главата при навеждане; общо неразположение; отпуснат тонус. В резултат от носното дишане има нарушение в обонянието, а от там и наруш. в апетита. риногенните синуити са двустранни, но могат да обхванат и всички околоносни кухини.
Диагноза: първо рентгенография на околоносните кухини (вижда се засенчване, може да има и ниво на течност).
Лечение: капки за нос, антибиотици и евентуално пункция на носния синус, след което промивка. Може да се вземе материал за микробиолог. изследване, за да се установи причинителя. Впоследствие може да се направи физиотерапия.
Одонтогенен синуит – инфекцията е от зъбен произход. Корените от 3-5 зъб от горната зъбна редица са разположени в максиларния синус и съответно някакво заболяване на зъба може да предизвика възпаление в самия синус. Това са анаеробни възпаления (анаеробите умират на въздух). Анаеробните причинители предизвикват разруш. на костта (кариозен процес – образ. се гноен секрет, силно миризлив).
Клиника: едностранна болка в областта на синуса, постоянна зловонна секреция от носа и такава секреция в гърлото.
Лечение: прави се рентгенография (вижда се едностранно засенчване); пункция на синуса и се евакуира миризливия секрет; следва консултация със стоматолог. След като се отстранят причините се започва с лечението с антибиотици, капки за нос.
Когато има възпаление на максиларния синус – болката е в слепоочията; при възпаление на фронталния синус – в средата на челото, долу.

Носна полипоза

Заболяване на носната лигавица в резултат на 2 осн. причини: алергични ринити и хронични хреми. В носните кухини се образуват туморни образувания, които водят до затруднено носно дишане. Има постоянна бистра, водниста секреция от носа, нарушения в обонянието.
Прави се риноскопия (оглеждане) и се виждат тумороподобни образувания с бял, седефен цвят. Те са меки на допир и дори могат да се спукат и да изтече бистра секреция. Носните полипи изхождат от лигавиците на носната кухина. Те са доброкачествени образувания и лечението е оперативно. Могат са се слагат капки за нос или противоалергични медикаменти (антихистамин).

Субхордален ларингит

Субхордален, защото е под гласните връзки. Среща се при малки деца (до 10 г. възраст), защото имат много рехава съед. тъкан в субхордалното пространство.
Етиология: неизяснена, предполага се че са алергични реакции. Инфекциозни причинители са вируси, бактерии. Казва се още псевдокруп.
Патогенеза: също не е достатъчно изяснена. Тя е различна в зависимост от етиологията. В зависимост от това дали се причинява от алергичен или инфекциозен агент е различна. Ако е инфекциозен се образуват антитела.
Клинична картина: изявява се през нощта. Детето не може да си поеме въздух, има инспираторен задух (астма).

Тонзилити – остър и хроничен

І. Остър
1. Фарингиална тонзила (трета сливица) – разпол. в назофарингса. Задължителна е и присъства при всички деца при раждането им.Но при 13-14 год. възраст тя атрофира и изчезва. Разполага се зад хоаните (задните отвори на носа). Фарингиалната тонзила е голяма и често води до нарушено носно дишане. Разполага се в близост до отворите евстахиева тръба и може да ги запуши, в резултат на което децата често боледуват от възпаление на ушите (отити) и може да намалее слуха им.
Оплаквания: често боледуване, спане с отворена уста, хъркане, затруднено нощно дишане, често боледиване от отити, инфекции на долни дих. пътища (бронхити). Детето става разсеяно: не чува; мозъчна хипоксия; сънливост, разсеяност, отпуснатос
аденоиден фациес – отворена уста, заради нарушено носно дишане;
сънна апнея – докато спят спират да дишат (операция!!)
горната челюст се удължава напред, зъбите се изкривяват и разполагат неправилно.
Тонзилата до 6г. е полезна и после функцията и отпада. От 3-6г. има имунна функция.
ü Лечение: аденотомия (операция). Ако само са възпалени – антибиотици.
2.Небни сливици – ангини и херпангини.
Ангини – гнойни възпаления на небните сливици (НС). Има бактериални причинители (най-често стафилококи и стрептококи).
ü Клиника: силна болка в гърлото, трудно преглъщане, темп. над 38, обща слабост, общо неразположение, лош дъх, безапетитие. НС са уголемени, силно зачервени, по повърхността им има мръснобели зеленикави гнойни налепи, има увеличение на подчелюстни лимфни възли, болезнени при палпация.
ü Лечение: обикн. е антибиотично (венозно; през устата – гентамицин; локално – антисептични средства; обезболяващи – за да се приемат по-лесно течности)
ü Видове ангини:
· катарални – зачервени, уголемени, оточни сливици, без налепи;
· лакунарни – единични, отделни гнойни налепи;
· конфлуиращи – 2-те сливици са плътно покрити с налепи;
· некротични – мръсно-зелени налепи.
Ангините могат да се появят и след др. заболявания (кръвни заболявания – когато организма няма защитни сили – левкози; при инфекциозна мононуклеоза – причинява се от вируси и има увеличение на лимфните възли.
ІІ. Хроничен
Когато острия тонзилит не е излекуван има 3 форми:
Компенсиран (К) – често боледуване, без усложнения;
Субкомпенсиран (С) – паратонзиларни (близки) усложнения – перитонзиларен абсцес, ретротонзиларен абсцес, ретрофарингиален абсцес, паратонзилит и др.
Декомпенсиран (Д) – далечни или метатонзиларни усложнения – ревматизъм, миокардит, гломерулонефрит, пиелонефрит.
Поставянето на тази диагноза е много трудно.
ü Лечение: ако е в компенсирана форма – физиотерапия, предпазни мерки и не е страшно – трябва да се предотврати усложнението, за да не рецидивира. Лечението е оперативно. За разлика от 3-тата сливица, тук операцията не трябва да се извършва до 5-6 г., защото сливиците имат имунна функция.
Паратонзиални усложнения
Перитонзиален абсцес – кухина, изпълнена с гной в тъканите около сливиците. Според локализацията си бива: горен (над сливиците), страничен и заден (зад сливиците). Предхожда се от хроничен тонзилит.
силна болка, постоянно нарастваща (най-напред при преглъщане, а впоследствие и спонтанно). Болката е едностранна.
висока температура (38 до 40).
храненето и приема на течности е затруднено. В по-напредналия стадий се получава тризмус – невъзможност на устата да се отваря напълно.
реагират и регионалните лимфни възли.
ü Диагноза: сравнително лесна – първо от анамнезата, 2-ро от ларингоскопия (виждат се зачервена лигавица, сливицата е избутана меридиално навътре, лигавицата на мекото небце е изтъняла и прозира).
ü Лечение: комбинирано. Консервативно – пункция, инцизия и дренаж; антибиотици;операция.
Диференциална диазноза на ангините – при лаконарна ангина се прави диагноза за 3 заболявания.
1. Тумори (рак на тонзилата – едностранен процес и при опит да се свали налепа ще се получи ерозия и некроза, кървене). За да се установи дали има рак се взема биопсия.
2. Туберкулоза – налепа е блед, фина лигавица, субфибрилна Т, прави се манту.
3. Сифилис – глуес – вторичен и първичен (първата локализация на афекта е в устната кухина; едностранна локализация)
4. Спин
Ларингс – от долните дих. пътища, има 3 части: глотис, епиглотис и субглотис.
§ Глотис – там са гласните връзки.
§ Епиглотис – единичен хрущял с форма на листо; еластичен (затваря се механично).
§ Субглотис – рехава съединителна и лимфоидна тъкан. Има 2 вдлъбнатини – лъжливи гласни връзки.
Функцията на гласните връзки – дихателна, гласообразуваща, при акта на раждане, при акта на дефекация.

Ларингити – остър и хроничен

Остър – причината са бактериални и вирусни инфекции. Много рядко е изолиран, а по-често е ларингофарингит.
ü Протичане: общо неразположение, втрисане, суха кашлица, болки в гърлото, дрезгав глас.
ü Лечение: антибиотици, антиперитици (фервекс, колдрекс), вит. С в големи дози, лежане в леглото, не се пуши. Гласа се щади при професии, свързани с него. Правят се инхалации с алкализиращи разтвори (сода бикарбонат и лайка).
Хроничен (ХЛ) – ларингитис хроника. Среща се при пушачи, учители, хора работещи с вредности. Има 3 форми:
катарална – при обостряне на ХЛ, лигавицата е зачервена, но след това се оправя.
хипертрофична – тя е предраково състояние. След това възпаление, глас. връзки са по-дебели и груби и никога не достигат обичайния си вид.
артрофична – атрофия на глас. връзки те са изтънели. ХЛ е хиперпластичен ларингит – глас. връзки се опират като 2 плътни, необработени. Гласът е трайно дрезгав, повече от 10 дена.
ü Лечение: активно проследяване на всеки 6 мес. Много важен е режима на хранене и начина на живот в ремисиите (обострянето). Не се пуши и се премахва лютото от храненето.


Остър външен отит

Ухото се състои от външно, средно и вътрешно ухо. Вънщ. е изградено от ушна мида и външ. ушен проход. Ушната мида е изгр. от хрушял покрит с кожа, има и висулка лобулус. Тук няма хрущял, а има само мастна и лимфна тъкан.
Заболявания:
от хематом – представлява кръвоизлив под кожата или перихондриума на ушната мида вследствие на травма в резултат, на която се разкъсват кръвоносни и лимфни съдове, често се наблюдава у борци и боксьори. Болки има само в първите часове след травмата. На горната предна повърхност на ушната мида се образува кръгловата подутина, чиято повърхност е покрита с норм. кожа и е гладка. Прави се компресивна превръзка.
цирей на външ. слухов проход – дължи се на стафилококова инфекция на космените торбички и на жлезите в хрущчлната част на канала, благоприятни условия са: гноетечение от ср. ухо, диабетът, авитаминоза, подагра и др. Инфектирането настъпва при човъркане на ушите с нокти или с предмети. Имаме силна болка, заради притискане на нервни окончания. Лимфните възли в околоушната област се подуват и стават болезнени.
ü Лечение: антибиотици, ихтиолови и спиртни компреси. Прилага се пункция, инцизия и дренаж.
ушна кал – жлезите в ушния канал секретират нормално восъкоподобно в-во – сегишен. У някои хора тези жлези отделят по-голямо количество секрет, които се задържа в канала от множество космици във входа му. Към този секрет има и олющени епидермални клетки и прашинки, особено при някои производства – текстилно, циментово. Поради засъхване се обр. плъна запушалка. Докато канала не е напълно запушен, слуховата функция е добра. По време на къпане, ако в канала попадне вода, ушната кал набъбва и запушва канала напълно и предизвиква намаляване на слуха.
ü Лечение: промивка със спринцовка на Жанет. Питаме когато ви е спукано тъпанчето дали ви е текло гной, защото като вкараме вода ще предизвикаме инфекция. Водата трябва да е 37 градуса.
“чуждо тяло”- в слуховия проход могат да попаднат различни предмети – маниста, ориз, пшеница, камъчета, клечки, грахови, бобови зърна, хлебарки, дървеници и др. Попадналите чужди тела предизвикват чувство за пълнота, а набъбващите водят до намаление на слуха.
ü Лечение: внимателно изваждаме чрез промивка или инстумент – никога с пинсета, винаги се вади с кукичка. При живи тела промивка се пражи със спирт и естер.


Ларингиален задух


При възпал. на субх. Пространството отича, стеснява се просвета на ларингса и децата дишат трудно. Имаме ларингиален задух. Той е инспираторен, появява се стридор (шум при поемане на въздух); поява на тираж (хлътват гърдите), хлътват и надключичните ямки, както и епигастринума.
Протичане: 3 фази:
компенсирана – лек ларингиален задух; болният е възбуден и се бори за въздух;
декомпенсирана – тежък ларингиален задух. Може да има посиняване, освен стридор и тираж. Задължително трахеотомия или конектомия.
асфиксия – загуба на съзнание, слаб пулс;
Лечение: при ларинг. задух в зависимост от причината, ако е чуждо тяло трябва много бързо да се извади – “Хватка на Хаймлих” (притискане на корема)
конеоктомия – лигаментум конпкум (трябва да се среже, да се пробие под адамовата ябълка). Това е животоспасяваща операция.
трахеотомия – ако има ухапване от пчели се изписват високи дози кортикостероиди венозно или мускулно.
Ларинг. задух е спешно състояние в медицината. Инспираторен и ларинг. задух е едно и също. Ако ларинг. задух е лек, се прилага интубация. Децата имат ларинг. задух нощем, след което детето плаче с много ясен глас, а трудно диша. Майката трябва да изправи детето; въздуха да се овлажни;отваря се прозореца и ако се наложи се използват кортикостероиди и антибиотици.

Изгаряния на хранопровода

Предизвиква се от хим. агенти – основи, киселини или техните производни. Това се среща най-често в детска възраст и по-рядко в активна възраст. Децата пият от любопитство; възрастните от невнимание, по погрешка; активна възраст – суицидни опити. ХИ е по- разпространено в Югоизт. Европа, защото е свързано с ниската здравна култура. В близкото минало тези препарати са се продавали неконтролеруемо. В Б-я почти половината от засегнатите са от сода каустик – Na OH.
Протичане: може да бъде различно по степен и тежест в зависимост от вида на агента, концентрацията и количеството; от общото състояние на организма и от имунния статус на пострадалия; от целта на приемане. На последък има намаляване на тези случаи.
Има разлика в увредите приизгаряне с киселини или с основи в патофизиологичен план: коликвационна некроза ( при основи) и коагулационна некроза ( с киселини).
Клиника: има 3 степени:
І степен – хиперемия, оток, единични лезии на лигавицата, без да са засегнати подлежащите слоеве (субмукозата).
ІІ степен – ангажиране и на субмукозата, както и на мускулния слой с ерозия и може лезиите да са кървящи.
ІІІ степен – има лезия на цялата стена на хранопровода (пробита е стената му). После се получава директен контакт с белия дроб, трахеята – най-тежката фаза. След това в медиастинума – може и смърт.
Протичане: анамнезата е типична и в 90% от случаите е ясна. Но не винаги е ясна при деца, самоубийци и убийства. Прави се бърз тест за установяване (с лакмус).
отекли устни, изгаряния и по дрехите, болка в устаната кухина и нерядко зад гръдната кост. В по-тежки случаи – пяна около устата.
обилнаселивация – защото е затруднено преглъщането, заради болката.
когато е концентрирано в-во може да има и задух.
Първа помощ: стомашна промивка с физиологичен разтвор (ако е основа – слага се киселина – оцет; ако е киселина – слага се основа – сода бикарбонат). Промивката се прави, когато човек е в съзнание – изпиват се 2 л. от разтвора. Прави се разреждане на концентрацията. В болницата се правят изследвания, езофагускопия.
Лечение: търси се вариант за разширяване, за да не се пияви стеноза (слагат се тръбички). Ако се засегне мускулен слой и той се превърне в съед, тъкан, той се стеснява. Ако стане стеснение, хората стават инвалиди.
Злокачествени тумори (карцином) на ларингса

Злокачествено новообразувание на ларингса с честота 1-2 човека на 100 хиляди. Среща се сравнително често – 4,8% от всички тумори.
Етиология: неизяснена, благоприятстващи фактори: злоупотреба с алкохол, работа в замърсена среда (пр. бензини), тютюнопушене. Най-често засяга мъжете от 50-60г. възраст.
Кл. картина: 98% плоско клетъчен; адискретна промяна в гласа. ако след 2 седмици гласът не се върне, пациента трябва да се насочи към специалист, защото заболяването ако се хване навреме, прогнозата е много благоприятна. ако карцинома е по-лигавицата има ларинг. задухпри физич. усилия. Може да има кървави жилки в храчките – тогава тумора се е развил. Впоследствие може да има стрелкащи болки към ушите, които после изчезват.
Карциномът има различни форми, всички епителни тумори са карциноми. Карциномът на ларингса метастазира в шийните лимфни възли. В по-късен етап метастазира в белия дроб, мозъка и костите. Пациентите отслабват, придобиват характерна оцветка на кожата – синкаво-зелена. Задължително се питат дали пият или пушат.
Диагноза: поставя се от ларингоскопията, рентгеново изсл.и биопсия.
Лечение: в напреднал стадии – химио и лъчетерапия. Трайна инвалидизация.

Фрактура на носните кости

При битови травми, ПТП, при удар, при падане. При децата малко по-трудно, защото костите са по-жилави.
Оплаквания: кръвотечение от носа, силна болка, затруднено носно дишане, нарушено обоняние.
Видове: открита и закрита фрактура; напречна и надлъжна.
Диагноза: прави се от анамнезата, палпация (чуват се крепитации), рентгенография в профил. Обикновено се прави наместване под обща анестезия (местна).
Лечение: “репозициа” – операция. Предписва се някакъв антибиотик, за да няма 2-ро възпаление.
Кл. картина: шок, болка, кръвотечение.

Фарингити – остър, хроничен


Острият фарингит е остро възпаление на лигавицата на гълтача, което рядко възниква самосточтелно и най- често се съчетава с възпаление на устата, носа, околоносните кухини, гръкляна и трахеята.
Етиология: простудни моменти, остри инфекциозни заболявания, пиене на студени или много горещи течности. Причинители са обикновено: стафилококи, стрептококи, вируси.
Кл. картина: дразнене в гърлото, чувство за “чуждо тяло”, парене, щипене, болки при преглъщане на храна и слюнка. Понякога болните имат температура, главоболие, чувство за отпадналост. Развиват се хиперемия, оток и инфилтрация на лигавицата.
Диагноза: лесна
Лечение: болните трябва да спазват режим, да избягват пиене на студени и много горещи течности.Предписват се таблетки за смучене с леко дезинфекционно действие (Efizol), аналгетици и в редки случаи антибиотици.
Хроничният фарингит се среща при хора, работещи в суха и влажна среда, при разл. вредни фактори. Мъжете боледуват много повече от жените.
Етиология: причина могат да бъдат често повтарящи се осрти възпаления на гълтача и носа, хронич. възпал. на носа и околоносните кухини, злоупотреба с алокохол и тютюнопушене, при хора, работещи в суха, влажна и прашна среда.
Има една особена форма – гранулозен фарингит – при него лигавицата освен зачервена е осеяна с малки подутини (струпвания на лимфоцити, придаващи и гранулиран изглед).
Кл. картина: протича със сухота, дразнене, гъделичкане, непродуктивна кашлица.
Лечение: съвети за хранителен режим, изключващ дразнещите продукти (солено, кисело, студено, топло, газирано, концентрати – алкохол) и се препоръчват гаргара и промивка на гърлото с алкални разтвори, саниториално и балнеолечение.

Епистаксис

Носното кръвотечение не е самостоятелно заболяване, а съпътстващ симптом, обусловен от местни и общи причини.
Местните са:
травма, фрактура;
кървящ полип на носната преграда;
новообразувания в носа и околоносните кухини (тумори);
хирургични интервенции в носа;
Общите са:
инфекциозни заболявания;
кръвни заболявания – левкоза, левкемия;
хипертонична болест;
атеросклероза;
резки атмосферни колебания (топлинен или слънчев удар);
чернодробни заболявания (цироза);
бъбречни заболявания (глумеронефрити);
интоксикации (медикаменти, алкохол и др.);
психически и физически натоварвания;
разширени кръвоносни съдове;
съдови заболявания;
сърдечни заболявания – такива с венозен застой;
след облъчвания;
при висока температура;
неврологични заболявания;
викарен епистаксис – съпътстващ менструацията.
ü Кл. картина: кръвотечението може да започне внезапно или да се предшества от шум в ушите, световъртеж, главоболие и др. Обикновено е едностранно, а различен интензитет.
ü Лечение: първо измерваме кръвното налягане, ако то е високо можем да изчакаме известно време до приемливо понижение на кръвното налягане и търсим лекарска помощ, защото ако тампонираме може да настъпи смърт. ако кръвното е ниско правим тампонада веднага и го пращаме на специалист.

Чужди тела в трахеята и бронхите

Срещат се най-често в ранна детска възраст или при възрастни хора, които имат УИ или след парези и т.н., но значително рядко.
Попадайки в ДДП детето се закашля, посинява, настъпва остър задух.
Какви могат да бъдат чуждите тела?
органичен произход
неорганичен произход
По структура:
твърди
меки
Има 3 варианта?
засяга входа на ларингса;
преминава през гласните връзки, но засяда в хранопровода;
при по-малки предмети преминава в левия и десния бронх
1. При големи предмети – кл. картина настъпва остър ларингиален задух. Метод на Хаймлих прилагаме и в резервен вариант коникотомия.
2. Характерно при втория вариант е чат – чат гиндром. При рентгенова снимка няма промени. Насочваме към УНГ. Преди да го изпратим при УНГ трябва чуждото тяло да се избута в бронхите с помощта на .........., ако няма ние вдишваме на пациента като при изкуствено дишане.
3. Когато е в един от двата бронха чуждо тяло.
· При пълна оптурация на бронха – въздухът не влиза, не се чува дишане, имаме ателектаза, експираторен задух.
· Отслабено дишане, и при рентгенови снимка се вижда......

Чужди тела в хранопровода

Среща се при деца и възрастни ( затворници, самоубиийци). Хранопроводът има 5 стеснения – анатомични и физиологични. Той е мускулест орган, който има тонус. Чуждите тела застават на 1 и 2 стеснение.
Чужди тела:
- пилешки костици, агнешки костици;
- хлебни частици или месо;
Клинична картина: при пациенти с чуждо тяло в хранопровода храната засяда, не могат да преглъщат и пият вода дори. Може да се пробие хранопровода – медиастенит (стерилно място). След като коста се получава притискане на стените на хранопровода и започва възпаление.
Диагнозата се поставя от анамнеза.
Когато чуждото тяло е от органичен произход – водата ще преминава, но ще е болезнено.
Лечение: оперативно, чуждото тяло се вади с езофагоскоп – влиза се в хранопровода. При чуждо тяло се прави рентгенография без контраст.


Професионални заболявания на ЛОР органите

Тези заболявания ангажират предимно носа – в прашна среда, ответна реакция на лигавицата; получават се хронични хреми, синуити.
В лаборатории (работещите там) – много често губят обонянието си, алергични ринити.
Учителите почти винаги имат хронични фарингити.
Голямо внимание се обръща на заболяванията на ушите – в шумна среда се уморява психиката, може да се получи траен шум в ушите и намаляване на звука – промишленост, дърводелци, стругари.
Много вредни са вибрациите – вредни са за вестибуларния апарат.
Лечение: трябва да стане веднага, след като се е появил проблема.

Ринити – остър, хроничен, алергичен

Остър ринит (хрема) – най – разпространеното заболяване у човека. Тя протича като самостоятелно заболяване или като проява на друго инфекциозно заболяване (грип, морбили, скарлатина, полиомиелит, епидемичен менингит.
ЕТИОЛОГИЯ:
Причинява се от разл. вируси и микроорганизми.
Предлазполагащи фактори са простудата, преумората, професионалните вредности. Среща се най-често през по – студените месеци на годината.
КЛИНИЧНА КАРТИНА:
леко главоболие, парене и сухото в носа и носоглътката;
смутено дишане, обилно отделяне на серозно – слузни материи, намалено обоняние. Лигавицата на носа е зачервена и набъбнала;
течението на носа придобива слузно – гноен характер, но постепенно количеството му намалява и заболяването претърпява обратно развитие.
Острата хрема трае около 7 – 10 дни.
ЛЕЧЕНИЕ:
Предписват се съдосвиващи капки за нос, витамини, потли процедури, антибиотици.
Хроничен ринит
ЕТИОЛОГИЯ – възниква при:
- неправилно лечение на острата хрема;
- рецидивиращи хреми;
- професионални вредности;
- патологични промени в носните и околоносните кухини;
- трайни препятствия в носното дишане и др.
КЛИНИЧНА КАРТИНА:
Има 3 форми: катарална, хипертрофична, атрофична.
Катарална – лигавицата е катарална, зачервена, оточна със секреция, нарушено обоняние; дишането се влияе от положението на тялото; прилича на острия, но протича по-тежко; прилагат се капки за нос;
Хипертрофична – носа не се отшушва от положението на тялото, дишането не зависи от положението на тялото. Назалната лигавица, долната носна конха е по-голяма; има секреция, носните ходове са по- големи. Лекува се чрез каутеризация (обгаряне с перла от сребърен нитрат на долната носна конха).
Атрофична – лигавицата изглежда атрофична, бледа, носните ходове са широки; обонянието е намалено, дори липсващо; неможе да се помогне много на пациента.

ЛЕЧЕНИЕ: в зависимост от клиничната форма: съдисвиващи средства, физиотерапия, системни промивки, балнеолечение. Като крайно средство – хирургическо лечение.
Алергична хрема – носът е входната врата на ДС и през него проникват разнообразни алергени (антитела). Прилича на острия, но за неговата проява трябва да има някакъв алерген (домашен прах, хим. в-ва, акари, прежди, храни – фъстъци, кашута, цветен прашец, полени, парфюми и др.). При попадане на алерген се отключва антиген – антитяло реакция, която отключва цялата симтпоматика. Срещат се с мастоцити , отделя се много хистамин.
ЛЕЧЕНИЕ:
тестове за откриване на алергичния причинител;
капки за нос – съдосвиващи, антихистамин, кортикостероиди – дори венозно; ако е установен алергена се прави хипосенсибилизация – в организма се въвеждат разл. количества от алергена постепенно.

Хроничен отит

Развива се при неизследван или недобре лекуван остър отит. Бива 2 големи групи: епитемпарит и мезотемпарит. Делят се така, защото лечението и прогнозата са коренно различни. Средният слой е изграден от множество............... и се събират в долните 2/3 на тъпанчето, нарича се фиброзен пръстен, ще бъдат силно опънати (пастенза). Горната няма фиброзен пръстен и фиброзния пръстен се нарича флаца. Разделението м/у 2-те форми идва от това, къде се намира перфорацията.
Епитемпарална перфорация (периферна, пръстенна) е тази, при която имаме нарушение на целостта на фиброзния пръстен. Епитемпанита протича по –тежко и води доста последици след себе си, отколкото мезотемпанита. Състоянието е същото като при мезотемпаралната, но гнойта е силно миризлива. Няма температура; мирише, защото е ангажирана, засегната костта. И затова се казва, че епитемпарита е по – злокачествена форма. Костта не може да се храни и се стига до изяждане и стига до черепа. Решението е трипанация – целта е всичко да се изчисти до здрава кост; целта е сънираща.
Мезотемпанална (централна) имаме, когато не е нарушена целостта на фиброзния пръстен. След недобре лекуван остър отит. Характеризира се с периодично гноетечение от ухото, но не е миризлива. Няма температура, слухът е намален, има шумене.
ЛЕЧЕНИЕ: операция, темпанопластика; слага се хрущялче; решението за операция се взема от пациента; няма никакви рискове за живота.
Руптура на тъпанчева мембрана

Руптурата на тъмпачето може да настъпи:
директно – при дирекното му нараняване от невнимателно почистване на канала с клечки, с фиби и др., а също и при промивка на ухото.
индиректно – спукване на тъпанчето настъпва при повишаване на налягането в канала, най-често вследствие на удар с длан (плесница) и на силен взрив. При ПТП и други злополуки, съпроводени с фрактури на черепната основа, често се разкъсва тъпанчето.
Тъпанчето нормално издържа до 120 mm водем стълб. По – засегнати са жените – дясна ръка – ляво ухо.
ü Клинична картина:
При внезапен порив на тъпанчето се получава силна режеща болка в ухото и остър звън, следван от шум в ухото и намаление на слуха. При засягане само на тъпанчето намалението на слуха е от звукопроводен тип, но при взривна вълна може да настъпи пълна глухота. В първите часове след травмата може да се стигне до перфорация на тъпанчето с неравни ръбове, открити с прясна или засъхнала кръв. Понякога има разширени кръвоносни съдове по тъпанчето. Ако прегледът се извърши след няколко дни ръбовете на перфорацията изглеждат вече гладки, а засъхнала кръв липсва. често в такива случай има признаци на възпаление на средното ухо, поради внесена отвън инфекция. В тези случаи лекарят не може да каже със сигурност, че се касае за травматична руптура.
ü Лечение:
При малка руптура се състои в стерилна превръзка и суха марличка в слуховия проход. Ако перфорацията е по-голяма, прави се незабавна репозиция на ръбовете под микроскоп, а дефектът се покрива с капка кръв, парченца кожа или само със стерилно парченце от цигарена хартия. След една седмица обикн. настъпва зарастване на тъпанчето.
Никога не се слагат обезболяващи капки, защото ще се вкара инфекция вътре.
Слагаме сухо памуче отвън, за да не влезе друга инфекция и насочваме към лекар. В никакъв случай пострадалият не трябва да се къпе. Пациентът се изпраща веднага на лекар, за да прецени колко голяма е фрактурата, дали има инфекция и възпалителен процес и нужна ли е операция (в много редки случаи) – мирингопластика (пластика на тъпанчето), за да се възстанови слуха и да се предотвратиинфекция (саниращ ефект). При 95 % операцията завършва с успех.
ü Прогноза:
След заздравяване на тъпанчето слухът се подобрява, ако не е засегнато вътрешното ухо. При големи разкъсвания прогнозата е сериозна.

Остър среден отит

Дължи се на попадането на вируленти микроорганизми в средното ухо от носа и гълтача. Най-честите причинители са стрептококи, стафилококи, пневмококи и др. Възможни пътища за преминаване на инфекцията са:
по Евстахиевата тръба (в над 90 % от случаите);
по кръвен път (10 %);
много рядко след травматична фрактура;
При грип, скарлатина и морбили инфекцията засяга средното ухо по кръвен и лимфен път.
ü Причини за развитието на отитите:
- отити, предизвикани от тампонади на носа и носоглътката при епистаксис;
- също при неумели процедури – промивки на синуси, смъркане на вода при къпане и др.;
- алергия;
Децата се засягат по-често поради късата, широка и права Евстахиева тръба, а също и поради честото им боледуване от инфекциозни болести и възпаление на ГДП.
В началния стадии се касае за серозно възпаление на лигавицата с оскъдна ексудация и без перфорация. Измененията са локализирани само в лигавицата на средното ухо, без да се засяга подлежащата кост. Налице са зачервяване, набъбване с разширяване на кръвоносните съдове на лигавицата. В тъпанчевата мембрана се излива ексудат с обилно количество левкоцити и микроорганизми. На места се забелязват лезиина покривния епител, но вече в по- големи фази на възпалението, когато ексудатът става слузно – гноен. При изпълване на тъпанчевата кухина с ексудат поради увеличения мембраната се издува (бомбира) и настъпва спонтанна перфорация.
Лигавицата започва да отделя ексудат, който се оттича по Евстахиевата тръба до назофарингса.
В детска възраст ексудатът по-лесно се оттича през Евстахиевата тръба, защото е по-широка и е по-слабо засегната от възпал. процес.
Евстахиевата тръба и цице израстъка също участват във възпал. процес, но подлежащата кост остава незасегната.
Клинична картина:
Началото обикн. е със силни болки в ухото, с пулсиращ характер (усилва се през нощта), температурата се повишава до 35-39 о С; може да има главоболие; отслабване на слуха. Към 3-ия или 4-ия ден се появява гноетечение вследствие на спонтанен пробив на тъпанчето.
Ексудатът отначало е серозно – хеморалгичен, като постепенно става слузно – гноен и чисто гноен, но е без миризма.
След перфорацията температурата спада и болните постепенно стихват.
Диагноза:
От анамнезата на предшестващ остър възпал. процес, от обективното изследване. Перфорацията е с гладки фини ръбове.
Лечение:
Лечението на острите отити трябва да бъде:
Общо – с антибиотици; разширяване на Евстахиевата тръбас капки за нос;
Местно – прилагат се болкоуспокойтелни средства. Редовно се почиства външния слухов проход и се прилагат разл. физиотерапевтични процедури, загряващи компреси и др.
Когато няма перфорация – обезболяващи капки и топли компреси.
Ако тъпанчето продължава да бъде бомбирано – ако болката не стихва се прави изкуствен пробив на тъпанчето – т.нар. парацентеза – разрез в долно-задната част на тъпанчето, за изтичане на гнойта и за да се намали болката.
При перфорация – слагат се капки или кортикостероид (новородени и кърмачета).


Остър отит при кърмачета

Симптоми:
Има наличие на болка, заглъхване, намален слух. Евстахиевата тръба има 2 функции: дренираща и вентилираща. Като тръгне възпалението лигавицата набъбва около 40 пъти и запушва Евстахиевата тръба. Мембраната хлътва и няма подвижност и слуха намамлява.
Когато започва да се произвежда ексудат (по-гъст от секрета и в по-голямо количество и го блокира и се пълни с гноен секрет. Тази болка е постоянно усилваща се. Появява се най-често вечер, защото тогава действа парасимпатикоса (от ВНС). При кърмачетата има 38 – 39 градуса температура; има диспептични прояви ( диария, повръщане) до 6 месеца, защото имат слаб имунитет преди 6-ия месец. До тогава при кърмачето действат антителата от кърмата, борещи се с вирусния агент.
Седефеният цвят на тъпанчевата мембрана помътнява, има видими кръвоносни съдове – бомбаж – перфорация на мембраната; болката намалява.
Лечение: лекуваме основното; стремим се да помогнем на организма сам да се справи с този процес като Евстахиевата тръба да се отвори с вазоконстриктури; а също така може да се дава антибиотик; могат да се предпишат и обезболяващи капки за уши, ако няма бомбаж; парацентеза – ако има намаление на бомбаж; означаването се извършва в долната лява четвърт на тъпанчевата мембрана. Решава се и проблема с болката. Ако не се лекува и не се пробие процеса на зарастване е под въпрос. Има една особена форма на отит булоза или грипоза – след вирусно заболяване, грип. Атакува епитела и нервните окончания и се образува була.