Детските сънища

Детските сънища
Детските сънища са кратки,ясни,свързани,лесно разбираеми,
недвусмислени и все пак несъмнено са сънища.Но не мислете,че всички детски сънища са такива.Изопачаването започва в твърде ранна детска възраст,отбелязани са сънища на пет до осемгодишни деца,които при-тежават вече всички типични черти на по-късните. Но ако се ограни-чите с възрастта от началото на забележимата душевна дейност до чет-въртата или петата година,ще откриете редица сънища,чийто характер може да се определи като инфантилен;в по-късните детски години също могат да се срещат отделни такива сънища.Дори при възрастни хора в определени условия се наблюдават типично инфантилни сънища.
От тези детски сънища ние с голяма лекота и сигурност можем да направим изводи за природата на съня и искаме да се надяваме, че те ще се окажат решаващи и общовалидни.
За разбирането на тези сънища не са нужни нито анализ,нито техника.Не е необходимо да се разпитва детето.Но трябват малко сведения от живота му.Винаги има някакво преживяване от предния ден,което обяснява съня.Той е душевната реакция на това преживява-не.
Следните примери ще помогнат за нашите разсъждения:
1.Момиченце на 3год. и 3месеца за първи път се вози по езеро с лодка .На слизане то не иска да напусне лодката и жално плаче.Разход-ката му се е видяла прекалено кратка .На другата сутрин,разказва:Тази нощ плувах по езерото.Навярно можем да допълним,че този път раз-ходката е продължила по-дълго.
2.Завеждат едно 5год. и 3месеца момче на излет до Ешернтал край
Халщат.То било чувало,че Халщат е разположен в подножието на Дахщаин.Към тази планина момчето изпитвало голям интерес.От жили- щето им в Аусзее тя се виждала добре,а с далекоглед можело да се различи и хижата’’Симони”.Детето многократно се опитвало да я види през далекогледа;доколко е успяло,не се знае.Излетът започнал в настроение на весело очакване.Щом на хоризонта се покажело някакво възвишение,детето питало:Това ли е Дахщаин?С всеки отрицателен отговор то все повече се омърлушвало,по-късно съвсем се умълчало и не пожелало да участва в едно малко изкачване до водопада.Решили,че е преуморено,но на следващата сутрин то с щастлив вид разказало:
„Нощес сънувах,че сме на хижата „Симони”.”Явно,че е тръгнало на из-лета с това очакване.Подробностите от съня били само такива,които знаело отпреди;че дотам водят стъпала,които се изкачват за шест часа.
Тези сънища са достатъчни да ни дадат всички желани сведения.
Виждаме,че разказаните детски сънища не са безсмислени;те са разбираеми,пълноправни душевни актове.Много е странно тъкмо дете-то да осъществява пълноценни душевни функции в спящо състояние,а възрастният да се задоволява в същата ситуация с откъслечни реакции.
Имаме всички основания да смятаме,че детето спи по-добре и по-дълбоко.
В тези сънища липсва изопачаване,затова те не се нуждаят и от тълкуване.Тук манифестираният и латентният сън съвпадат.Следова-телно изопачаването не спада към същината на съня.Като поразмислим, ще трябва да признаем,че и тук има мъничко изопачаване, известна раз-лика между манифестираното съдържание на съня и латентните му мисли.
Детският сън е реакция на нещо преживяно през деня,което е оставило съжаление,копнеж,незадоволено желание.Сънят носи непо-средствено,неприкрито осъществяване на желанието.Тук голяма роля оказват и външните и вътрешни телесни дразнители като смутители на спането и подбудители на сънищата.Запознахме се с редица надеждни данни за това,но много малко сънища можахме да си обясним по такъв начин.В описаните детски сънища нищо не говори за въздействието на
соматични дразнители.По този въпрос не можем да грешим,тъй като
сънищата са напълно разбираеми и лесно обозрими.Но това не значи,че трябва да отречем подобна етиология на съня.Можем само да се запи-таме защо забравихме,че освен от телесни,спането може да се смути и от душевни дразнители ?Знаем,че тъкмо тези възбуди най-често смуща-ват заспиването при възрастния,като му пречат да си създаде съответ-ната душевна настройка,да отвърне вниманието си от външния свят. Той предпочита да не прекъсва живота,да продължи работата си върху нещата,които го занимават и поради това не заспива.За детето такъв смущаващ спането душевен дразнител е неосъщественото желание и то реагира на него чрез съня.
Оттук по най-краткия път ще си изясним функцията на съня.Като реакция на психичния дразнител сънят трябва да го отстрани,за да мо-же спането да продължи.Още не знаем как се осъществява динамично това премахване на дразнителя,но вече установихме,че сънят не е смутител на спането,за какъвто го смятат,а негов пазител,отстраняващ смущаващите го дразнители.На нас ни се струва,че сме щели да спим по-добре,ако не е бил сънят,ала това е заблуждение;в действителност без него изобщо нямаше да спим.Негова заслуга е,че сме спали що-годе добре.Той не е можел да не ни обезпокои малко,тъй както на нощния пазач често се налага да вдигне малко шум,докато прогонва смутители-те на нашия покой.
Сънят се причинява от някакво желание,неговото съдържание е
осъществяването на желанието,това е едната от основните му характе-ристики.Друга негова постоянна черта,е че изразява мисъл,изобразява
реализацията на желанието като халюцинаторно преживяване.”Искам да се разхождам с лодка по езерото”,гласи желанието,подбудило съня; самият сън обаче има за съдържание:Разхождам се с лодка по езерото. Следователно и при простите детски сънища се запазва една разлика между латентния и манифестирания сън,едно изопачаване на латентна-та мисъл-превръщането й в преживяване.
При сънят има две тенденции смутена и смущаваща тенденция. Смутената тенденция при него не може да бъде друга освен желанието за спане.Смущаващата заместваме с психичния дразнител,нека кажем-с желанието,напиращо към осъществяване,тъй като досега не открихме друг смущаващ спането дразнител.И тук сънят е резултат от компро-мис.Човек спи,но преживява задоволяването на свое желание; задово-лява желание,но продължава да спи.И двете неща биват наполовина осъществени и наполовина изоставени.
При поговорките „гладна кокошка просо сънува”,”свинята сънува
жълъди,гъската-царевица”.Поговорките отиват дори по-далеч от нас-от детето към животното- в твърдението,че съдържанието на сънищата е задоволяването на някаква потребност.Толкова много изрази загатват за същото:”прекрасно като сън”,”не съм и сънувал това”,”не съм си го представял и в най-смелите си сънища”.Очевидно тук е налице при-страстие от страна на езика.Защото има и страховити сънища,и сънища с неприятно или индиферентно съдържание,но от тях не са се родили сравнения и поговорки.Вярно,говори се за „лоши”сънища,но,общо взе-то,за езика сънят е блаженото осъществяване на желанията.Няма пого-ворка,която да ни уверява,че свинята или гъската сънуват как ги колят.
Вижте обаче колко много неща си изяснихме чрез детските съни-ща,и то почти без усилия!Функцията на съня като пазител на спането, възникването му от две конкуриращи се тенденции(от които едната, желанието за спане,остава постоянна,а другата се стреми да задоволи някакъв психичен дразнител),доказателство,че сънят е смислен психи-чен акт,двете му основни характеристики-осъществяването на желания и халюцинаторното изживяване.И при това почти забравихме,че се за-нимаваме с психоанализа.Всеки психолог,без да знае нещо за психоана-литичните постановки,би могъл да намери обяснение на детските сънища.
Във всеки случай има още една група сънища,които не са изопаче-ни и подобно на детските лесно се разкриват като осъществявания на желания.Онези,които през целия живот се предизвикват от властните нужди на тялото-глада,жаждата,сексуалната потребност,с една дума, реакциите на вътрешни телесни дразнители.Пример е съня на едно 19-месечно момиченце,състоящ се от меню,към което е прибавено име (Ана Ф……..ягоди,малини,к/р/ем, ам).Този сън е реакция на еднодне-вно гладуване заради разстройство,предизвикано тъкмо от явяващите се в съня горски плодове.В същото време и бабата,чиято възраст е 70го-дини,трябвало да гладува един ден,понеже я безпокоял плаващият й бъбрек.Същата нощ тя сънувала,че е поканена на гости и й се поднасят най-отбрани ястия.Наблюдения над пленници,оставени да гладуват,и над лица,принудени да понасят лишения по време на пътешествия и експедиции,показват,че при такива условия редовно се сънува задово-ляването на тези потребности.Например Ото Нурденшолд пише в кни-гата си „Антрактида”(1904) за презимувалите заедно с него хора (т.1,с.336):”Много показателно за насоката на нашите най-съкровени мисли бяха сънищата ни,ярки и многобройни като никога.Дори онези от другарите ни,които иначе много рядко сънуваха,сега всяка сутрин, когато си споделяхме преживяното в този въображаем свят,имаха да разказват дълги истории.Най-често сънищата ни се въртяха около яде-нето и пиенето.Един присъстваше на пищни обреди;друг сънуваше це-ли планини от тютюн;трети пък-кораб,които се приближава към нас с надути платна.Сигурно би представлявало голям интерес за психоло-гията да се запишат тези сънища.Но всеки може лесно да си представи с какво нетърпение очаквахме съня,предлагащ ни всичко онова,което най-страстно желаехме.” Ще цитираме и Дю Прел:”Мунго Парк по време на едно пътуване из Африка,когато бил близо до гладна смърт, непрекъснато сънувал богатите на вода долини и тучните ливади на родния си край.Също и Тренк,измъчван от глад в Магдебург,насън се виждал заобиколен от изобилни ястия,а Джордж Бек,участвал в първата експедиция на Франклин,когато почти умирал от глад,сънувал непре-станно богати трапези”.
Онзи,който си причини нощна жажда,като консумира силно под-правени ястия на вечеря,често сънува,че пие.Разбира се,не е възможно да се задоволи по-остра потребност от храна или вода чрез съня;от та-
кива сънища човек се събужда жаден и трябва да пийне истинска вода.
В този случай работата на съня има малко практическо значение,но не-зависимо от това е ясно,че неговата цел е да предпази спящия от драз-нителя,който го подтиква към събуждане и действие.А при по-слаба интензивност на потребностите задоволяващите ги сънища често помагат.
Има също кратки и ясни сънища от този вид,възникнали под влия-ние на доминиращи ситуации с несъмнено психичен източник. Напри-мер сънищата,породени от нетърпение,когато някой е завършил всички приготовления за пътуване,за важно представление,за лекция или визи-та и сънува преждевременното осъществяване на своите очаквания, тоест през нощта се вижда пристигнал до целта си,в театъра,в разговор с домакините.Или с право наречените така сънища на сънливите,когато някой,който обича да си поспи по-дълго,сънува,че е станал,че се мие или вече е на училище,докато в действителност продължава да спи,тоест-предпочита да стане насън вместо наистина.Желанието за спане,което,както видяхме,закономерно участва във формирането на сънищата,тук изпъква ясно и се проявява като главния фактор за съня.Потребността от спане с право се нарежда до другите важни телесни потребности.
Но,както казахме,при всички други сънища освен детските и тези от инфантилен тип на пътя ни се изпречва изопачаването.Засега не мо-жем да решим дали и те служат за осъществяването на желания, както предполагаме.Манифестираното им съдържание не подсказва какъв психичен дразнител ги е породил и е трудно да докажем,че също са на-сочени към отстраняването или ликвидирането на такъв дразнител.Те трябва да бъдат изтълкувани,тоест преведени,освободени от изопачава-нето,трябва манифестираното им съдържание да се замести с латентно-то,за да можем да кажем дали установеното при инфантилните сънища е валидно за всички сънища.
Детските сънища са необикновени,те ни подсказват за поведе-нието на детето.Когато то се събуди и ни разкаже своя сън без да го питаме;по-негово желание.Ние разбираме как то реагира в дадени ситуации,по този начин си правим заключение за неговата психика. Разбираме къде сме сгрешили,с коя наша постъпка сме го наранили, и с коя сме го зарадвали,направили сме го щастливо.Най важното в случая е да знаем как да реагираме в дадената ситуация, да приемаме всеки проблем ,който възниква по край него.Да вземаме адекватно решение за разрешаването му.И с всички примери до сега доказахме,че детските сънища са кратки,ясни,свързани,лесно разбираеми.Те несъмнено се срещат при децата до осем годишна възраст,Приличат си със сънищата на възрастните,но и се различават с това че при възрастните сънищата се забравят или в повечето ситуации те проста ги няма.