Родова травма на раменния сплит

Родова травма на раменния сплит
Родова травма на раменния сплит представлява преразтягане или притискане на plexus brachialis по време на раждането. Получава се вяла пареза на горния крайник с мускулна хипотония, загуба на сетивност, арефлексия и съдово трофични-нарушения. Различават се няколко форми, в зависимост от засягането на коренчетата на раменния сплит – проксимален тип (Duchen-Erb), засягат се C5-C6; проксимално-среден тип, засягат се С5-С6-С7; средно-дистален – С7-С8-Th1; дистален тип (Pejerin-Klumpke) – С8-Th1; тотален тип.
Годишно в България се раждат около 200-300 деца с такова заболяване.

Анатомо-физиологични данни

Кости
Горният крайник се състои от раменен пояс (рамо) и свободен горен крайник, разделен на мишница (brachium), предмишница (antebrachium) и ръка (manus), състояща се от китка (carpus), длан (metakarpus) и пръсти (digiti). Костите на горния крайник в сравнение с тези на долния имат по-малка дължина и дебелина, което ги прави леки и подвижни.
Костите на раменния пояс са ключица и лопатка. Ключицата (clavicula) е тръбеста кост, която се състои от тяло с форма на разтеглена буква S и два края – гръдичен с призматична форма (extermitas sternalis) и раменен с елипсовидна ставна повърхност (extermitas acromialis). Лопатката (scapula) е широка плоска кост с триъгълна форма. Тя притежава две повърхности, три руба и три ъгъла.
Костите на свободния горен крайник се делят на кости на мишницата, предмишницата и ръката. Към костите на мишницата спада мишничната кост (humerus). Тя има дълго право тяло с цилиндрична форма, а в долния край е тристеннопризматично. Горният край има полукълбовидна форма (caput humeri). Долният край е сплеснат и разширен – състои се от макаричка (trochlea humeri) и главичка (capitulum humeri).
Костите на предмишницата са две – лакътна и лъчева кост. Лакътната кост (ulna) се състои от право тяло с тристеннопризматична форма. Горният краи се състои от olecranon и processus coronoideus, а долният – от caput ulnae.
Лъчевата кост (radius) има обло тяло, тънко в горната си част, а надолу надебелява и прилича на призма с три ръба и стени. Горният край има цилиндрична форма – caput radii, a долният има тристеннопризматична форма и завършва с processus styloideus radii.
Kости на ръката – скелетът на ръката се състои от 3 групи кости, разположени една след друга. Първата група са костите на китката, след тях на дланта и на края тези на пръстите. Костите на китката са 8 и се разполагат в две редици по 4. Проксималната редица се състои от: os scaphoideum, os lunatum, os triquetum, os pisiforme. Костите на втората редица са: os trapezium, os trapezoideum, os capitatum, os hamatum. Дланта се изгражда от 5 предкиткени кости (ossa metacarpalia), а костите на пръстите се наричат фаланги и са общо 14 на брой – 2 за палеца и по 3 за останалите пръсти.

Стави на раменния пояс

Костите на горния крайник се съчленяват помежду си със съседните части на скелета в три чифта стави – лява и дясна стерноклавикуларна става, лява и дясна акромиоклавикуларна и лява и дясна раменна (гленохумерална) става. Както и чрез две функционални ставни свързвания – скапулоторакално и супрахумерално. Конфигурацията на раменния пояс обезпечава голямата подвижност на горния крайник – ръката може да бъде поставена във всяка точка от почти пълна сфера с диаметър, определен от дължината на горния крайник. Механиката на лигаментарно-мускулния апарат на раменния комплекс обезпечава стабилизацията и контрола върху подвижността му.
Гленохумералната става е неконгруентна, мултиаксиална, сферична синовиална става с хлабава ставна капсула. Стабилизират я сухожилията на мускулите от ротаторния маншон, гленохумералните (горен, среден и долен) и коракохумералният лигаменти. Ставата се инервира от разклонения на задния ствол на мишничния сплит, както и от n. suprascapularis, n. axilariset n. pectoralis lateralis. Мускулите от ротаторния маншон, корако-акромиалния свод, както и останалите субакромиално разположени структури играят съществена роля за нормалната кинематика на раменния комплекс.
Акромиоклавикуларната става е плоска синовиална става, която допринася за увеличаване обема на движение на мишницата. Ставата има три степени свобода на движение. Стабилността и е обусловена основно от лигаменти – на първо място акромиоклавикуларният и корако клавикуларният. Ставата се инервира от клончета на n. suprascapularis et n. pectoralis lateralis.
Стерноклавикуларната става, както и акромиоклавикуларната обезпечават елевацията на мишницата до 180. Тя е седловидна синовиална става с три степени свобода на движение, свързваща медиалния край на клавикулата, manubrium sterni и хрущяла на първото ребро. Стабилността на ставата се обуславя от ставния диск и най-вече от ставните лигаменти. Стерноклавикуларната става се инервира от предната част на n. subclavius.
Скапулоторакалното функционално ставно свързване дава възможност на скапулата да участва във всички движения на хумеруса. Движенията на скапулата са елевация, депресия, протракция, ретракция, ротация нагоре и надолу, които се осъществяват заедно с движенията на клавикулата в стерноклавикуларната и акромиоклавикуларната става.
Супрахумерален плъзгателен комплекс. Коракоакромиалния свод предпазва гленохумералната става от директна травма и от краниална луксация. Образува се от клюновидния израстък, акромиона и свързващия ги коракоакромиален лигамент. Под свода е разположена субделтоидна бурса, която улеснява плъзгането на сухожилията на мускулите от ротаторния маншон и сухожилието на дългата глава на бицепса. Най-отдолу е разположена ставната капсула. Плъзгаемостта между тези структури е необходимо условие за нормалното функциониране на раменния комплекс.
Едновременното координирано движение в ставите на раменния пояс се нарича скапуло-хумерален ритъм.

Стави на свободния горен крайник

Лакътната става играе основна роля в кинематичната верига на горния крайник, давайки възможност на ръката да заема необходимата позиция в пространството при осъществяване на различни дейности.
Лакътната става е двигателен комплекс, съставен от няколко ставни свързвания – хумеро-улнарно, хумеро-радиално и проксимално радиоулнарно. Кинематично към него спада и дисталната радиоулнарна става.
Хумеро-улнарната става е модифицирана пантова става. Оста и на движение не е точно хоризонтална, а е отклонена каудално и вентрално в медиално направление. Tази особеност предизвиква валгусен ъгъл при екстензирана мишница (кубитален ъгъл). В ставата има възможност за медиолатерални транслаторни движения, необходими при просупинацията.
Хумерорадиалната става свързва главичката на хумеруса и главата на радиуса. Тя е пантово-пивотираща става. При флексия и екстензия главата на радиуса се плъзга в посока на костното ангуларно движение. При проносупинаторните движения на предмишницата главата на хумеруса извършва осева ротация.
Хумерорадиалната и хумероулнарната става се поддържат медиално от ветрилообразния улнарен колатерален лигамент, а латерално от радиалния колатерален лигамент.
Проксималната радиоулнарна става е едноосна става. Закрепването на главата на радиуса към улната става чрез ануларния лигамент.
Диафизите на радиуса и улната са свързани от междукостна мембрана, изградена от влакнеста съединителна тъкан, която придържа двете кости една към друга без да пречи на движенията им.
Трите ставни сегмента на лакътната става се инервират от клонове на nn. musculocutaneus, medianus, ulnaris, et radialis.
Дистална радиоулнарна става – цилиндричните ставни повърхнини на радиуса и улната позволяват следните възможности за движение в ставата - завъртане на радиуса около улната; при супинация дисталния край на улната се измества вентрално и медиално , а при пронация дорзално и латерално.

Стави на костите на ръката

Ръката и китката са терминалните и най-активни части от кинематичната верига на горния крайник. Предпоставка за фините и аналитични движения на ръката са изграждащите я 28 кости и множеството артикулации между тях. Движенията на ръката се осъществяват от 19 собствени и 20 проксимално разположени мускули. Ръката е и допълнителен комуникативен орган не само с двигателната си функция, но и със сетивността си, получавайки информация за температура, форма, консистенция, плътност и подвижност на палпирания обект.
В радиокарпалната става радиуса артикулира с ладиевидната и лунната кост. Ставата е укрепена от три групи връзки – странични, дланни, гръбна.
Медиокарпалната става се образува между дисталната и проксималната редица кости на китката, с изключение на граховидната кост. Седловидна става.
Основните лигаменти обезпечаващи стабилността на карпалните стави са улнарният и радиалният колатерален лигамент, дорзалният и палмарният радиокарпални лигаменти, улнокарпалният и междукарпалният лигамент.
Карпо-метакарпалната става на палеца е седловидна двуосна става свързваща os trapezium и главата на първа метакарпална кост. Има хлабава ставна капсула и значителна подвижност, даваща възможност на палеца да се отдалечава от дланта в опозиция.
Карпо-метакарпалните стави на 2-5 пръст са затворени в обща ставна капсула и са образувани от артикулациите на главите на метакарпалните кости. Карпо-метакарпалните ставина 2-4 пръст са плоски едноосни стави, а тази на 5ти пръст е двуосна. Стабилността се поддържа от трансверзални и лонгитудинални лигаменти.
Метакарпофалангеалните стави са двуосни кондилоидни стави, свързващи дисталната ставна повърхност на метакарпалните кости и проксималната ставна повърхност на основните фаланги. Стабилността на всяка става се обезпечава от палмарен и два колатерални лигамента.
Интерфалангеалните стави са по две за 2-5 пръст (проксимални и дистални интерфалангеални стави), а палеца има само една интерфалангеална става. Всяка от тези стави е едноосна пантова става. Всяка ставна капсула се подсилва от колатерални лигаменти. Подвижността на интерфалангеалните стави нараства от радиално към улнарно. Това позволява известна опозиция на улнарно разположените пръсти към палеца и дава потенциална възможност за по-плътен захват от улнарната страна.

Мускули на горния крайник

Мускули на рамото:
1. Мускули на предната страна на гръдния кош:
m. pectoralis major;
m. pectoralis minor;
m. serratus anterior;
m. subclavius;
2. Мускули на гръбната страна на гръдния кош:
m. trapezius;
m. latissimus dorsi;
m. rhomboideus;
m. levator scapulae;
3. Собствени раменни мускули:
m. deltoideus – pars clavicularis, pars acromialis, pars spinata;
m. supraspinatus;
m. infraspinatus;
m. teres minor;
m. teres major;
m. subscapularis.

Мускули на мишницата:
1. Мускули на предната страна на мишницата:
m. biceps brahii;
m. coracobrachialis;
m. brachialis;
2. Мускули на задната страна на мишницата;
m. triceps brachii.

Мускули на предмишницата:
1. Мускули по предната страна на предмишницата:
m. pronator teres;
m. flexor carpi radialis;
m. flexor carpi ulnaris;
m. palmaris longus;
m. flexor digitorum superficialis;
m. flexor digitorum profundus;
m. flexor pollicis longus;
m. pronator quadratus;
2. Мускули от страничната група на предмишницата:
m. brachioradialis;
m. extensor carpi radialis longus;
m. extensor carpi radialis brevis;
3. Мускули на гръбната страна на предмишницата:
m. (lakuten muskul) ?
m. extensor digitorum;
m. extensor digiti minimi;
m. extensor carpi ulnaris;
m. supinator;
m. abductor pollicis longus;
m. extensor pollicis brevis;
m. extensor pollicis longus;
m.extensor indicis.

Мускули на ръката:
1. Мускули на палеца:
m. abductor pollicis brevis;
m. flexor pollicis brevis;
m. opponens pollicis;
m. abductor pollicis;
2. Мускули на петия пръст:
m. abductor digiti minimi;
m. flexor digiti minimi;
m. opponens digiti minimi;
3. Мускули на дланта:
mm. lumbricales;
mm. interossei.

Раменен сплит

Раменният сплит (plexus brachialis) се образува от предните клонове на последните четири шийни нерва (С5-С8) и по-голямата част на първия гръден нерв (Th1). Освен тези пет нерва много често към него изпращат влакна и четвъртият шиен нерв (С4), и вторият торакален нерв (Тh2). Заедно с подключичната артерия сплитът се разполага в долната част на шията, зад ключицата, която го дели на две части – надключична и подключична.
От надключичната част на сплита изхождат къси клонове, които инервират част от шийните мускули, част от мускулите на раменния пояс и гръдните и гръбните мускули, които действат в раменната става, а също и кожата в тези области.
n. dorsalis scapulae (C5-C7) – инервира ромбовидните мускули и мускула повдигач на лопатката;
n. thoracicus longus (C5-C7) – спуска се надолу и инервира m. serratus anterior;
n. subclavius (C5) е извънреедно тънък и инервира m. subclavius;
n. suprascapularis (C5-C6) се насочва встрани, минава над горния ръб на лопатката и инервира m. supraspinatus, m. infraspinatus, m. teres minor;
nn. thoracici ventrales (C5-C6), обикновено са два. Те се спускат надолу зад ключицата и инервират m. pectoralis major и m. pectoralis minor и кожата на част от гръдната стена;
nn. subscapulares (C5-C8) са три. Те се спускат надолу и инервират m. subscapularis, m. teres major и m. latissimus dorsi.
Подключичната част на сплита се обособява в три снопа – заден, страничен и медиален. Задният сноп съдържа влакна от всички гръбначномозъчни нерви, изграждащи сплита. Страничният сноп съдържа влакна от първите три нерва на сплита, а медиалният сноп – от последните три. От трите снопа изхождат нервите, инервиращи както раменния пояс, така и свободния горен крайник.

Заден сноп (С5 – Th1) – n. axillaris; n. radialis
Страничен сноп (C5-C7) – n. musculocutaneus; n. medianus(страничен корен)
Медиален сноп (С7-Th1) – n. medianus(медиален корен); n. ulnaris; n. cutaneus brachii medialis; n. cutaneus antebrachii medialis

Подмишничният нерв, n. axillaris (C5-C7), се отделя от задният сноп. Той е дебел, но къс смесен нерв. Дава мускулни клончета за делтовидния и малкия объл мускул, след което продължава като кожен нерв за кожата на външната страна на мишницата.
Мускулно-кожният нерв, n. musculocutaneus (C5-C7), се отделя от страничния сноп. Пробива m. coracobrachialis и се спуска между m. biceps brachii и m. brachialis. Тук отделя клончета за тези три мускула и продължава като чисто сетивен кожен нерв за предно-страничната страна на предмишницата.
Срединният нерв, n. medianus (C5-Th1), е смесен и се образува от сливането на два корена. Единият корен се отделя от страничният сноп, а другият – от медиалния. Нервът се спуска по медиалната страна на мишницата. При преминаването си върху предната страна на предмишницата нервът пробива облия прониращ мускул и дава първите си клонове. Това са мускулни клончета, които инервират почти всички мускули по предната страна на предмишницата с изключение на лакътния сгъвач на китката и медиалната част на дълбокия сгъвач на пръстите. След това нервът достига до дланната страна на китката и се разпада на мускулни и сетивни клончета, които инервират част от мускулите на тенара, кожата на тенара и на първите три пръста, както и лъчевата половина на четвъртия пръст.
Лакътният нерв, n. ulnaris (C8-Th1), e смесен и се отделя от медиалния сноп. Спуска се по вътрешната страна на мишницата, като не дава никакви клонове. Минава пред лакътната кост като инервира лакътния сгъвач на китката и медиалната част на дълбокия сгъвач на пръстите. След това нервът преминава на дланта и инервира по-голямата част от дланните мускули. Освен това дава и няколко сетивни клончета, които инервират кожата на медиалната половина на 4ти пръст и целия пети пръст от дланната страна, а от гръбната – по-голямата част от кожата на 4тия пръст и целия пети пръст.
Лъчевият нерв, n. radialis (C5-Th1), е смесен нерви е продължение на задния сноп. Той се спуска по задната страна на мишничната кост, като отделя мускулни снопчета за инервация на триглавия мишничен мускул. При преминаването си на предмишницата се разделя на повърхностен и дълбок клон. Повърхностният е по-тънък, спуска се надолу към гръбната страна на ръката и инервира кожата на палеца и от части на 2ри и 3ти пръст. Дълбокият клон е предимно двигателен. Той отделя мускулни клончета за инервиране на мишнично-лъчевия мускули всички мускули по гръбната страна на предмишницата.

Освен тези смесени нерви от подключичната част на раменния сплит излизат и няколко чисто сетивни нерва, като медиалният кожен нерв на мишницата (С8-Тh1), инервиращ кожата почти по цялата медиална страна на мишницата и медиален кожен нерв на предмишницата (C8-Th1), инервиращ кожата по медиалната страна на предмишницата.

4. Родова пареза на раменния сплит (РПРС)

Клинична картина

Клиничната картина зависи от степента и локализацията на увредата. Най-често срещан е проксималният тип (Duchen-Erb). При него може да има намалена сетивност в ръката, липса на мускулен контрол,частична или пълна парализа на крайника. Засяга се делтовидният мускул, флексорите на мишницата, невъзможни движения в раменна става, липсва абдукция, външна ротация и супинация на предмишницата.
При среден тип липсва екстензия в лакътна и киткена става, парализиран е m. abductor pollicis longus (палецът е под останалите пръсти).
При дистален тип е характерна ръката във вид на “граблива птица” – екстензия в метакарпофалангеалните стави и флексия в интерфалангеалните стави. Налице е симптома на Клод-Бернар-Корнер – миоза, птоза на клепача, екзофталм.
При тотален тип са увредени всички коренчета и има загуба на сетивността. Ръката е вяла, отпусната, ранна атрофия на малките мускули на ръката.

Лечение

Лечението на родова пареза на раменния сплит започва още в първите дни след раждането на бебето. То е комплексно – медикаментозно, кинезитерапия и физиотерапия. Съществено място в комплексното лечение се отдела на лечебната физкултура, която най-адекватно отговаря на нуждите на възстановяването. Като биологичен дразнител физическите упражнения позволяват още през първите дни да се започне активно лечение на новороденото. В някои случаи е възможно пълно възстановяване на функциите на ръката. Ранната намеса на кинезитерапията може да даде много добри шансове за възстановяане. При редовно провеждана кинезитерапия от 1 до 4 месеца има голям шанс да се възстанови напълно без хирургическа намеса. Ако обаче резултатите от консервативното лечение не са добри се налага хирургическа намеса. Специалистите препоръчват тя да се прави не по – рано от 4-5 месечна възраст на бебето.

Кинезитерапевтична методика

Особено значение за правилното и целенасочено изграждане на комплексите в кърмаческата и ранната детска възраст е познаването на онтогенетичното развитие на движенията при детето. Ръката се включва в голяма част от характерните за кърмаческата възраст безусловни рефлекси в точно определени кинетични вериги. Чрез проприоцептивни пътища детето възприема схемата на своето тяло и опознава себе си. Това е абсолютно необходим етап за по-нататъшното развитие на дейността на ръката.
В хода на развитие и усъвършенстване на нервната система се развиват и усъвършенстват и възможностите на ръката. Някои от безусловните двигателни рефлекси отпадат, други се видоизменят, за да изиграят своето биологично значение в процеса на изправянето, равновесието и локомоцията, в която ръката има водещо участие и значение. При изключване на ръката равновесните функции се нарушават и често при децата с РПРС, особено когато е в тежка степен, се забавя прохождането. Колкото по-рано и по-целенасочено е започнало лечението, ръката по-активно се включва в съответните двигателни реакции и по-слабо са изразени разстройствата в рефлекторните реакции на равновесието и прохождането.
В най-ранния период се прилага лечение чрез положение, пасивни упражнения, масаж, стимулиране на рефлекторната и двигателната активност. В по-късна възраст се включват пасивно-активни упражнения, упражнения срещу съпротивление и за равновесие, упражнения за координация, свързани с възстановяване и изграждане на скапуло-хумералния ритъм.
Лечението чрез положение започва веднага след установяване на РПРС при новороденото. Осъществявя се по време на сън, а когато детето е будно ръката се оставя свободна, за да се осигури възможността за поява и развитие на спонтанни движения и целенасочена работа с нея. Основната задача е да се осъществи равновесие в тонуса на засегнатите и здравите мускулни групи и да се предотврати формиране на контрактура в следващите периоди. Ръката се поставя в следната позиция: абдукция – 45, флексия в лакътна става – 45, супинация на предмишницата и възглавница под засегнатия крайник, за елиминиране на гравитацията.
Масажът при РПРС се прилага като специален масаж за паретичната ръка и общ масаж, като при здравото дете. По този начин се обезпечава появата и развитието на движенията за съответния възрастов период, с което се създават благоприятни условия за възстановяване на засегнатата ръка.
Възможностите за прилагане на средствата на кинезитерапията в кърмаческа и ранна детска възраст са ограничени. Липсата на волева двигателна активност и невъзможността за установяване на второсигнален контакт, особено през първите месеци, създава изключителни трудности за осъществяване на задачите на възстановяването. При работа трябва да се спазва последователността на нервнопсихическото развитие при кърмачетата. Чрез трениране и усъвършенстване на цялостната активност на детето се подпомага конкретната работа по възстановяване на ръката. Чрез работата за цялостно въздействие върху детето у него се изгражда своевременна представа за ръката, тъй като възстановяването и се извършва по време на естественото развитие на движенията. Ако обаче кинезитерапията не е започнала навреме се нарушава естественият процес на развитие на засегнатия крайник и детето трябва да го “открива” в по-късна възраст. Изоставането в развитието на движенията е съществена пречка за своевременното психично развитие, тъй като нарушен контактът със заобикалящата среда.
Пасивните упражнения създават възможности за запазване на нормалния обем на движение в ставите. Те осигуряват стимулиране на паретичните мускули и подтискат тонуса на незасегнатите. Поддържат активността на рецепторите и двигателните центрове. Предпазват от контрактури, поддържат трофиката на мускулите и костите.
Рефлексни упражнения. През първите месеци двигателната активност на кърмачето е рефлексна. Така използването на целенасочени рефлексни упражнения създава богата възможност за тренировка на двигателната активност.
Улесняваните упражнения са характерни за периода, когато детето е в състояние да извърши и контролира волево движенията си. У детето се изгражда представа за дадено движение и се съдейства за формирането на движенията в пълен обем и сила, в зависимост от съответните възможности.
Упражнения със съпротивление се включват с останалите видове физически упражнения като неразделна част.те служат не само за изграждане на мускулна сила, но чрез тях се дообогатява проприоцептивната информация. Чрез тях детето допълва представата си за силата, с която е необходимо да се извърши съответното движение; посоката, в която трябва да се положи усилието; чрез тактилния допир с водещия повишава обратната връзка (аферентацията); изпълнява исканото движение, дори и да не е до край, защото даваното съпротивление може да премине в помощ без да се нарушава кинетичната верига.
Активните упражнения осигуряват действителния ефект от целия процес на лечение и двигателно възстановявяне. Те са не само средство, но и цел за постигане. Възможността за активни физически упражнения дава гаранция, че тези движения ще бъдат включени и в ежедневната дейност на детето.
При децата процедурите по кинезитерапия не са насочени само към възстановяване, но и към обучение, защото те нямат опита и уменията на възрастните. При децата всяко движение за увредената ръка се създава, изгражда и усъвършенства, защото в резултат на парезата е пропуснат периодът на спонтанното им изграждане, както е със здравата ръка. Затова е необходима продължителна и целенасочена работа за постигане на дълготрайно възстановяване.
Подборът на средствата и формите на кинезитерапията е строго индивидуален. Съдържанието зависи от от клиничната форма, степента на увреда, възрастта на детето, интелекта му, съпътстващите заболявания и всички други моменти, кооито имат отношение към развитието на движенията.
Продължителността на процедурата по лечебна физкултура е от 10 до 30мин и се определя от възрастта и възможностите на детето да понася съответното натоварване.
5. Собствени наблюдения

Максимално възможно подобряване на функцията на засегнатия крайник.

Задачи:

Засилване на слабата мускулатура.
Подобряване на трофиката на горния крайник.
Увеличаване на обема на движение в засегнатите стави.
Стимулиране активността на двигателните центрове.
Общо психофизическо тонизиране на организма.

Средства:

Активни упражнения.
Упражнения срещу съпротивление.
Упражнения с уреди.
Елементи от игри.

Схема на кинезитерапевтичната процедура

. Общоразвива-щи упражнения;
. Дихателни упражнения.

Подготовка на организма за работа;
· Подобряване на трофиката на засегнатия крайник. Дишането се съчетава с движенията, упражненията са съобразени с възможностите на детето.

. Активни упражнения;
. Упражнения срещу съпротивление;
. ПИР;
. Упражнения с уреди.

· Увеличаване обема на движение в засегнатите стави;
· Възстановява-не на муск. сила и преодоляване на мускулния дисбаланс;
· Подобряване на кръвообра-щението и лимфотока. Дава се съпротивление, адекварно на възможностите на детето, без да се претоварва. Обръща се внимание на засегнатия крайник и точното изпълнение на упражненията.

. Релаксиращи упражнения;
. Елементи от игри.
· Връщане функциите на организма до изходното състояние;
· Положително психо-емоционално повлияване.

Комплекс за кинезитерапия

№ И.П. Съдържание Дози-ровка Методически указания
1. Стоеж Повдигане на двете рамена нагоре – вдишване, връщане в И.П. – издишване. 5-6
мин Среден темп.
2. Стоеж Повдигане на ръцете през напред до горе – вдишване; сваляне през страни до долу – издишване. 4-5
пъти Среден темп.
3. Стоеж Свободни махове напред-назад с левия и десния крак от ТБС. 8-10
пъти Среден темп, свободно дишане. Опора на стената.
4. Стоеж Наклон встрани – издишване; връщане в И.П. – вдишване. Противоравно. 5-6
пъти Бавен темп. Ръката се плъзга по бедрото
5. Стоеж Повдигане на тояжка през напред до горе, свиване на лактите – тояжката е зад тила; връщане в И.П. 6-7
пъти Изпълнява се бавно до възможностите на детето.
6. Стоеж Повдигане на тояжката настрани (абдукция, аддукция в РС). 6-7
пъти Бавно до крайния обем на движение.
7. Стоеж Едната ръка е напред – завъртане на тояжката в едната и другата посока. Противоравно. 7-8
пъти Ротация в РС.
8. Стоеж Ръката е до тялото, сгъната в лакътя на 90 – завъртане на тояжката в едната и другата посока. Противоравно. 7-8
пъти Да няма компенсаторни движения.
9. Стоеж Тояжката е зад гърба – повдигане назад (екстензия в РС). 5-6
пъти Изпълнява се във въз-можния обем на дви-жение без компенсация.
10. Стоеж Тояжката е зад гърба – повдигане нагоре без да се отлепя от гърба. 5-6
пъти Бавен темп.
11. Лег ПИР за m. biceps brachii 3x10сек
12. Лег Повдигане на лява ръката срещу съпротивление (флексия в РС). 5-6
пъти Даваме адекватно съпротивление.
13. Страничен лег Повдигане на лява ръката срещу съпротивление (абдукция в РС). 5-6
пъти
14. Стоеж Повдигане на единия крак сгънат в коляното и пляскане с две ръце под бедрото; връщане в И.П. Противоравно. 5-6
пъти Бавен темп, ритмично дишане.
15. Стоеж Тояжката е повдигната над главата – наклон на едната и другата страна. 5-6
пъти Среден темп.
16. Стоеж Ръцете са на кръста. Извивка на трупа на едната
Като се направи сравнение с изходните стойнисти на проведените изследвания се вижда, че получените резултати показват повишаване на мускулната сила на мишницата и предмишницата, както и подобряване на обема на движение в раменна и лакътна става. Предвид характера на заболяването и дългосрочността на уврежданията в горния крайник, постигнатите резултати са задоволителни.