Проблемите с уринирането при жените! | Домашен лекар

Проблемите с уринирането при жените! | Домашен лекар

Проблемите с уринирането при жените!

Уринирането Ви вече не е под контрол? Проблемите с уринирането вероятно сочат за проблеми в пикочния мехур. Те могат да превърнат живота Ви в кошмар. 17% от жените в България имат такъв проблем. Трябва ли „да се научите да живеете с него“? Определено не. И няма причина да се срамувате. Но трябва да се консултирате с Вашия лекар. Правилното лечение наистина може да промени живота Ви.

Не чакайте повече!

Проблемите с уринирането, свързани с проблеми в пикочния мехур, могат да Ви поставят в най-неудобни ситуации. Да направят живота Ви все по-труден и по- труден. Може да се наложи да използвате памперси или дори да си останете у дома от страх от изпускане. Всичко това се отразява на целия Ви начин на живот. Когато разберете, че тези проблеми не отшумяват от само себе си, определено не трябва да ги приемате за даденост. Определено има начини за справяне със ситуацията.

Започнете с разговор с Вашия лекар!

Много хора се чувстват неудобно да обсъждат проблемите с уринирането. Но няма причина…за лекарите това състояние е доста често срещано. Защо да не попитате Вашия лекар за евентуалните причинители и съответното лечение на тези проблеми. Помнете – резултатите от лечението често настъпват до няколко седмици, което определено ще бъде огромно облекчение за Вас.

Какъв е проблемът?

При жените така нареченият свръхактивен пикочен мехур често е причина за проблеми с уринирането. Нормално пикочният мехур изпраща сигнали само когато е почти пълен. Мускулната тъкан на пикочния мехур се свива и Вие чувствате нужда да уринирате. За да стане това, мускулът в края на пикочния мехур се отпуска, като позволява на урината да премине. Свръхактивният пикочен мехур започва да реагира, когато е само частично пълен. Освен това мускулната тъкан се свива толкова остро, че е изключително трудно да се задържи урината. Тогава чувствате такава нужда да уринирате, че не можете да изчакате да стигнете до тоалетната. Това състояние се нарича спешна (urge) инконтиненция. Основно, свръхактивен е този пикочен мехур, който вече не е под контрол. Може да преживявате един от изброените симптоми, които индикират проблеми със свръхактивния пикочен мехур:
- усещане за неотложно уриниране и невъзможност да устоите на спешността;
- често изпускане на по малко урина; – инконтиненция.

Като отговорите на няколко въпроса, публикувани на гърба на брошурата, ще успеете бързо и лесно да вникнете в същността на Вашите оплаквания. Въпросникът ще помогне и на Вашия лекар да разбере по-добре състоянието Ви.

Въпросник

Като отговорите на няколко въпроса, ще успеете бързо и лесно да вникнете в същността на Вашите оплаквания. Въпросникът ще помогне и на Вашия лекар да разбере по-добре състоянието Ви. Попълнете цифрата, която отговаря на Вашето състояние и обсъдете резултатите с Вашия лекар.
1 – Никога
2 – Малко (по-малко от половината от времето)
3 – Средно (около половината от времето)
4 – Често (повече от половината от времето)
5 – Много (винаги)

Лечение

Вашият лекар може да реши да предпише лекарствено лечение. При свръхактивен пикочен мехур лекарствата отпускат мускулатурата на пикочния мехур, което води до по-малко контракции. По този начин пикочният мехур може да задържа повече урина преди да се появи нуждата от уриниране. Това означава, че можете да изчакате по-дълго преди да отидете до тоалетната. Няма да уринирате толкова често и изпускането ще намалее или дори ще спре.
Ако приемате такива лекарства ще забележите, че проблемите намаляват до няколко дни или седмици. Подходящото лечение е огромно облекчение за Вас. Една среща с Вашия лекар може да промени коренно живота Ви.

Важно е да продължите да приемате достатъчно течности (поне 1.5 литра на ден). Намаляването на приема на течности може да изглежда като решение, но всъщност оказва твърде малко влияние върху нежеланото изпускане на урина. Избягвайте употребата на алкохол, защото той оказва влияние върху работата на пикочния мехур. Ако сте с наднормено тегло, отслабването може да помогне като намали натиска и налягането върху пикочния мехур и мускулите. Това ще облекчи функцията на пикочния мехур. Съществуват и упражнения, чрез които да бъде трениран пикочният мехур, за да задържа урина по-дълго. Вашият лекар ще Ви разкаже повече за това.

Масажът при бременност - полезен

Ползите за бременната жена са много.

Освен удоволствие, масажът носи и не малко ползи за организма, особено през бременността, когато тялото се променя - центърът на тежестта се измества, а натоварването на гръбначния стълб нараства многократно. Това води до напрежение в мускулите на гръбнака, тежест в кръста и болки в краката. Настъпват и изменения в ставните връзки.

Бурни промени търпи и хормоналната система. Всичко това изисква по-специален подход към тялото на бременната и добри познания за анатомията и физиологията й.

Масажът при нея е по-бавен и плавен, без силни, груби и много дълбоки притискания. Той може да се прави както в първите месеци, така и при напреднала бременност (не е нужно жената да лежи по корем).

Позите за масаж са в лицев лег, страничен лег както и в седнало положение. Това гарантира не само удобство на бъдещата майка, но и безопасността на бебето. Голяма полза и облекчение масажът носи и след раждането – с помощта му много по-бързо се прибират коремът и матката, укрепват се мускулите, възвръща се много по-бързо и безпроблемно физическата форма, особено ако се комбинира с определени целенасочени физически упражнения.

Нежно въздействие върху проблемните зони постига невероятни резултати. Продължителността на масажа за бременни е един час. Частичен, а понякога и пълен ефект може да се постигне и след една процедура, но най-добре е по възможност да посещаваш масажното студио веднъж на 7-10 дни. Така бременната дама не само ще поддържа доброто си физическо състояние, но и ще намали стреса, поради производството на ендорфини и въздействието върху вегетативната и централната нервна система.

И тъй като масажите укрепват имунната система, може да се каже, че той гарантира здраве през 9-те месеца. Антицелулитните масажи пък ще помогнат на жената да се справи с целулита. Лимфният оточен масаж при тежест и отоци на краката, освен че подобрява обменните процеси на клетките, премахва натиска върху ставните нервни влакна и по този начин осигурява по-голяма и безболезнена подвижност.

При повишаване на артериалното налягане се прави масаж в областта на раменете и главата. Така се подобрява кръвообращението, а главоболието намалява или напълно изчезва. Добре е да се знае, че на бременните не се прави масаж на млечните жлези, но се масажира големия и малкия гръден мускул, което оказва благотворно влияние върху състоянието на бюста.

Процедурите могат да продължат и след раждането - веднага след спиране на кърменето. Не на последно място е положителното влияние на масажите върху кожата на бременната. Тя става по-гладка и еластична, много по-бързо се възстановява, а добре подготвените предварително мускули помагат за по-леко раждане.

Добрият професионален масаж предизвиква усещания за лекота, бодрост, енергия и повишава самочувствието. Сънливостта и раздразнимостта също изчезват и отстъпват място на широката усмивка – като цяло жената се чувства жизнерадостна и тонизирана, готова да посрещне предизвикателствата на майчинството.

Масажът може да бъде съчетан с аромотерапия и цитрусови масла с различни аромати. При всички положения обаче масажните средства се подбират внимателно, за да не се предизвика обрив или друга нежелана кожна реакция. Неподходящи са етеричните масла и ароматните свещи, тъй като те са доста силни за чувствителната бременна.

Процедурите могат да обхващат както цялото тяло, така и отделни проблемни зони. Добре е обаче масажите да се прилагат като средство за профилактика преди, по време и след бременността, а не чак когато е възникнала вече остра необходимост (при появата на силната болка е много по-трудно да се постигне желаният ефект).

Нежният масаж влияе не само на майката, но и на бебето в утробата й. Така че, ако няма противопоказания, коремът също е обект на лечебното въздействие. За по-голямо удобство могат да се използват допълнително и специализирани възглавници.

От значение за отпускането и релаксацията по време на процедурите е и обстановката. Обикновено масажите се правят на приглушено осветление, в топло помещение, в „компанията“ на различни аромати и приятна, тиха музика.

Добре е да знаете, че макар масажите да са чудесно съчетание между приятното и полезното, в някои случаи масажите е по-добре да се избягват - при рискова бременност, предишни спонтанни аборти, екземи или дерматити, инфекциозни заболявания, проблеми със сърцето или висока температура, например.

Увеличени лимфни възли

Лимфните възли имат бобовидна форма и различна големина - някои са едва забележими телца, а други достигат до 2 сm. Разполагат се по хода на лимфните съдове. При здрави хора обикновено лимфните възли не се палпират. При патологични състояния лимфните възли се увеличават и могат да се опипат. Чрез палпация се определя тяхната големина, консистенция, подвижност, болезненост. Най-честата причина за увеличаване на лимфните възли е инфекцията.  
Уголемяването на лимфните възли бива локализирано и генерализирано.
І. Локално увеличени лимфни възли.
1. Увеличени подчелюстни лимфни възли:
   - тонзилит;
   - стоматит;
   - гингивит;
2. Увеличени шийни лимфни възли:
   - морбили, рубеола;
   - инфекциозна мононуклеоза;
   - остър гноен тиреоидит;
   - карцином на щитовидната жлеза;
   - карцином на хранопровода;
3. Увеличени аксиларни лимфни възли:
   - карцином на млечната жлеза;
4. Увеличени абдоминални лимфни възли:
   - лимфогрануломатоза;
   - туберкулоза на илеоцекалните лимфни възли;
   - неспецифичен мезентериален лимфаденит;
   - метастази от злокачествени тумори на тестисите или яйчниците;
5. Увеличени ингвинални лимфни възли:
   - инфекции на долните крайници;
   - инфекции на гениталиите;
   - венерически болести;
ІІ. Генерализирано увеличение на лимфните възли. Налице са увеличени лимфни възли в две или повече области, между които няма връзка.
   - бактериални инфекции: туберкулоза, бруцелоза, дифтерия, лаймска болест;
   - вирусни инфекции: инфекциозна мононуклеоза, СПИН, рубеола;
   - паразитни инфекции: токсоплазмоза, лайшманиоза, трипанозомоза;
   - левкемии;
   - болест на Ходжкин;
   - неходжкинов лимфом;
   - болест на Waldenström;
   - сифилис;
   - лупус еритематодес;
   - ревматоиден артрит;
   - болест на Gaucher;
   - болест на Niemann-Pick.